Естония е сред страните, които могат да бъдат най-засегнати от санкциите срещу Русия
За разлика от съседна Украйна силното държавно управление на Естония я прави по-малко уязвима откъм вътрешните предизвикателства пред нейната стабилност. И все пак потенциалните икономически санкции спрямо Русия могат да имат силно въздействие и върху балтийската държава, пише в анализ за EurActiv Ян Хофмейр от Института за справедливост помирение.
През последните месеци погледите се насочиха към Естония (и съседните ѝ Литва и Латвия), докато кризата в Източна Украйна пробуди страховете, че Русия може отново да се опита да се наложи над бившите социалистически републики.
Под претекст да защитава руското малцинство в региона на Крим, Русия предложи военна и финансова подкрепа на бунтовниците, след свалянето на президента Янукович. В Естония също има значително етническо руско малцинство, което твърди, че е жертва на дискриминация.
Предвид членството на Естония в НАТО, ход от страна на Москва към нея, подобен на този в Източна Украйна е малко вероятен. Член пети от Договора с НАТО предвижда, че нападението върху една или повече страни членки, представлява атака върху всички държави членки и крие риск да потопи Европа в продължителна и кървава криза. Оттук се предполага, че цената на подобна намеса би била прекалено висока за Кремъл, не на последно място и заради огромните загуби на приходи за „Газпром“.
От друга страна, за разлика от слабата администрация и високите нива на корупция в Украйна, Естония може да се окаже много по-трудна мишена. Нейните държавни институции се ползват с много повече доверие и са по-способни да се справят със социалните напрежения.
В последното проучване на фондация „Бертелсман“ Естония се очертава като бившата съветска република с най-голям напредък по показатели на устойчиво управление. Това не е изненадващо, тъй като страната е на седмо място в индекса на изпълнение на икономическите, социалните и екологичните политики. Изпреварват я само установените западни, демократични държави като Швеция, Норвегия, Финландия, Дания, Швейцария и Германия.
Влияние на икономическите санкции над Русия
Естонската икономика все пак има нужда от съживяване. Според проучването на фондацията от тази година, стабилният растеж е сред фундаменталните сили на страната, но в последно време той затъва.
Между 2002 и 2007 г. Естония успява да поддържа средни темпове на растеж до 7%. През 2008 и 2009 г. икономиката се сви, и въпреки че страната се върна към позитивния растеж в последвалите години, БВП отново се срина до 4% през 2012 г. и до 0.8% през 2013 г. За тази година икономистите предвиждат 3.6% растеж.
Много неща в балтийската страна обаче ще зависи от развитието на украинската криза. EurActiv припомня, че щом международната общност засили санкциите срещу Русия, която е и най-голямата дестинация за износ на стоки от Естония, балтийската държава може да усети силни последици за своята икономика.
Новоизбраният премиер Таави Ройвас явно гледа нещата в перспектива. Цитиран от „Ройтерс“ той заяви, че икономическият дискомфорт може да бъде поносим, ако с това ще се осигури благоприятен политически резултат.