ЕС отвърна на oбвиненията на МВФ

Икономическите лидери на Европейския съюз (ЕС) отвърнаха на удара, който Международния валутен фонд (МВФ) им нанесе, обвинявайки Европа за действията по първия спасителен план за Гърция.
В доклад по-рано тази седмица МВФ обвини еврозоната за разрешението ѝ Атина да забави преструктурирането на дълговете си до 2012 г.
„Спомням си, че управляващия директор на МВФ Доминик Строс-Кан не предложи ранно преструктуриране на дълга, а Кристин Лагард му се противопостави“, заяви в Хелзинки Оли Рен, цитиран от Ройтерс.
Лагард, която тогава бе финансов министър на Франция, замени Строс-Кан като ръководител на Фонда през 2011 г.
Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Рен по-рано отхвърли коментарите на международната институция, заявявайки: „Не мисля, че е честно МВФ да се опитва да си измие ръцете и хвърли кал по Европа“.
Европейската комисия, която заедно с МВФ и Европейската централна банка (ЕЦБ) формират т.нар. „тройка“, подготвя спасителните финансови пакети за Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър.
 
 
МВФ публикува становището си по гръцкото спасяване късно в сряда. Институцията също така призна, че е занижила нормалните си критерии за устойчивост на дълга, за да бъде осъществен спасителния план в размер на 110 млрд. евро, както и че прогнозите за гръцката икономика са били прекалено оптимистични.
Рен отбеляза, че сътрудничеството между Германия и Франция е задължително условие за развитие на ЕС, но не е достатъчно само по себе си.
„Европа е твърде ценна, за да бъде оставена само на Германия и Франция. Ето защо ние се нуждаем от общностен метод за приобщаване към ЕС, така че малките държави да могат да имат влияние върху решенията“, заяви комисарят в Хелзинки.
През изминалата седмица германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд се противопоставиха на даването на повече правомощия на Европейската комисия (ЕК) и изявиха желание еврозоната да има постоянен президент, който да гарантира по-добрата икономическа координация в блока.
Предложенията може да разширят пропастта между основните държави в еврозоната и другите членове на съюза, които не са приели единната валута, поставяйки интересите на националните правителства над тези на ЕК.