Жертви на кризата ще станат доларът и господството на Запада
Когато Китай се превърне в домакин на своята икономическа съдба, започне да харчи повече и да прави по-малко спестявания, ще се намали и апетитът към готовността да държи доларови активи и да се подчинява на вътрешните за САЩ приоритети на монетарната политика
Независимо от това, което се случва на срещата на G20, епохата на западното господство е към края си. Глобалното възстановяване има здрав смисъл, като в пълна степен това се отнася до дисбаланса в търговията и капитала, които според мнозина експерти са основната причина за настоящата криза, пише в обширен коментар „Дейли телеграф“. За икономическите пуристи промените, произтичащи днес в сферата на търсенето и търговията са неизбежни, необходими и дори желателни.
Но така или иначе в дългосрочна перспектива жертви на тези промени ще станат статусът на долара и геополитическото господство на Запада. Почти незабелязано следствие на икономическия спад е това, че дисбалансите в търговията и капиталовите потоци самоволно се коригират заради спад на търсенето в някога разточителните консуматорски държави. Излишъците по текущите сметки на Китай, Германия и Япония намаляват, както и дефицитите на крупните потребители – преди всичко САЩ, но и на страни като Великобритания и Испания.
И в момента главният въпрос пред G-20 не са бонусите на банкерите и финансовите регулации, а възможността да се използва сегашната корекция за създаването на по-балансирана глобална икономика. Засега принудителна промяна на поведението се наблюдава само в страните с дефицити, където независимо от мащабната държавна финансова намеса както и по-рано се усеща недостиг на кредити и расте склонността към икономии. Тези два фактора, ограничаващи търсенето в близко време не се очаква да се променят.
Всичко това от своя страна налага промени в държавите с излишъци. Износителките не могат да разчитат на разточителни съседи, които охотно купуваха продукцията им в миналото. В резултат се налага да стимулират вътрешното потребление.
Най-поразителните резултати от всичко това могат да се видят в Китай, където продажбите на дребно през август се покачиха с 15,4%, което сее оказа абсолютен световен рекорд. Но проблемът за развиващите се икономики като Китай е в това, че зад склонността да експортират и трупат спестявания се крие липсата на социална застрахователна мрежа в съчетание с политиката „едно семейство – едно дете“, заради която огромна част от населението не може да разчита на помощ на стари години.
Допълнително мнозина китайци не са в състояние да купят това, което произвеждат, заради което страната експортира излишъците и трупа резерви от износа. Въпреки това в страната неудържимо се увеличава средната класа. А и е напълно видно, че Китай не може да се надява, че американските потребители ще осигуряват до безкрай икономическия ръст и заетостта в страната.
Заради това на Пекин е необходим нов модел на икономическа експанзия и в крайна сметка управляващата комунистическа партия ще трябва скоростно да възприеме основния принцип на Хенри Форд – Ако държавата иска стабилен пазар за продукцията си, то трябва да плаща на работниците достатъчно, за да могат да я купуват. Тези тенденции, които възникнаха още преди кризата, но бяха ускорени от нея, в крайна сметка ще доведат до отказа на света от долара като резервна валута.
Когато Китай се превърне в домакин на своята икономическа съдба, започне да харчи повече и да прави по-малко спестявания, ще се намали и апетитът към готовността да държи доларови активи и да се подчинява на вътрешните за САЩ приоритети на монетарната политика.
Това разбира се няма да стане отведнъж. Американското потребление, дори и в настоящето му състояние, все пак надхвърля значително всички останали страни с излишъци, дори взети накуп. Но е видно, че господството на долара като световна резервна валута е към края си.
Финанси