Жизненият стандарт на политиците
Италианската политическа класа повече от всякога е обвинявана, че черпи безочливо облаги, докато ефективността и е доста посредствена. Двама журналисти написаха книга, озаглавена “Кастата”, описва в детайли този мини свят на политиците, които на свой ред са определени за недосегаеми. Месец след излизането си книгата има огромен успех. В нея има множество разкрития. Като например това, че президентският дворец има четири пъти по-големи разходи в сравнение с Бъкингамския дворец.
Двамата автори се казват Джан Антонио Стела и Серджо Рицо. От дълги години те работят в Corriere della Sera, един от най-големите вестници в Италия. Още един пример от тяхната книга- италиански евродепутати получават 150 хиляди евро базова годишна заплата, без да се броят бонусите. Така италианските европейски депутати се оказва, че са най-добре платените- доста повече от френските или германските, взети заедно. Италианските народни представители пък се сдобиват с пенсия, която става право само след два часа и половина служба. Регионалните съветници се ползват със същия статут. Примерите са много. Серджо Романо е политолог и историк.
Според него това е книга за патологията на италианската политическа система, по-скоро патологията на италианската политика. “За съжаление е факт, че италианската политическа класа е най-добре платената. Чудно ми е обаче защо италианските граждани не са го забелязали по-рано. Все пак те реагира остро, най-вече понеже книгата дойде в момент, когато Италия не вярва в своите политици”, коментира Серджо Романо.
И още един пример. Той се отнася до използването на въздушния флот и начина, по който го използва правителството. През последната година от управлението на правителството Берлускони самолетите са летели средно по 37 часа дневно- истински рекорд. Освен това повечето от парламентарните сътрудници дори не са официално назначени. Серджо Рицо казва, че почти всички работят “на черно”. Но това е вследствие на действащите правила. Ако на всеки един депутат се предоставят повече от 4 хиляди евро на месец за покриване на разходите му, без обаче да е нужно да се отчита, нищо не спира подобен род практики. И така сътрудникът получава 400 вместо 4000.
Двамата автори на книгата посочват като причини за тази ситуация децентрализацията, от една страна, и нестабилността на политиката, от друга. Книгата успя да притесни някои политици. Сред тях външният министър Масимо д`Алема.
В същото време един цял свят, истинска пропаст, дели Италия от Швеция. Шведските политици са строго следени от Сметната палата. Депутати и министри в страната са обект на пълна прозрачност по отношение на своите приходи и разходи. Един пример, шведските парламентаристи нямат лични служебни автомобили, а си поделят автопарка на парламента. Министри и депутати имат право на такси от дома им до парламента и обратно, но за това трябва да представят бележки. Преди време депутат бе принуден да подаде оставка, след като бе доказано, че използвал такси за лични нужди със служебни пари. Шведските политици до такава степен искат да са близо до народа, че малцина сред тях ползват лична охрана.