Завръщането на един призрак
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Инфлацията идва?
Европа извади голямата пушка и изплаши глутницата вълци. Пушката са милиардите в защита на еврозоната, а глутницата вълци – спекулантите. Какво ще стане обаче, ако сплашването не подейства? Отговорът – голямата инфлация!
В борбата с финансовите пазари Европа избира „финалната опция“. С пакет от 750 милиарда евро трябва да се брани еврозоната. Също и Европейската централна банка /ЕЦБ/ излиза на ринга с милиардни суми. Това е стратегия на сплашване. Чрез демонстрацията на мощ, поне така се надява Европейският съюз, финансовите пазари ще бъдат обезкуражени и по този начин гръцкият проблем ще може да се разреши без пари.
Следващата голяма катастрофа?
Какво ще стане обаче, ако все пак се наложи милиардната помощ да бъде активизирана? Мнозина се опасяват, че тогава ще наближи следващата катастрофа – голямата инфлация.
Bildunterschrift: Колкото повече капитал, толкова по-висока инфлация
И все пак: краткосрочно напрежението отслабва. Европа извади голямата пушка и изплаши „глутницата вълци“, както нарече финансовите пазари шведският министър на финансите Андерс Борг. Ако обаче „глутницата“ се завърне, Европейският съюз ще трябва да отвори чувала и да изсипе милиардите в подкрепа на застрашените страни. Това разпалва страхове от инфлация, особено в Германия, където книги като „Инфлацията идва“ или „Инфлационният капан“ се продават едва ли не като бестселъри.
Но как милиардните помощи на Европейския съюз биха могли да предизвикат инфлация? За такъв развой има различни сценарии. Например, ако държавите натрупат големи дългове. За да заздравят финансите си, те биха могли да повишат цените за държавните услуги. Това би увеличило разходите за фирмите и за работещите. Те от своя страна ще отговорят с искания за по-високи заплати и по-високи цени, което ще продължи да вдига разходите и така спиралата ще се върти.
Другият инфлационен сценарий произлиза от финансовия сектор. Например, ако държавите изразходват повече пари и правят големи дългове като издават облигации. Банките купуват тези облигации, носят ги в Европейската централна банка, получават в замяна пари, които дават след това на заем. По този начин в икономическия кръговрат се влива все повече капитал, което подгрява инфлацията.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ако цените дръпнат нагоре, инфлацията ще се увеличи
Съживяването крие рискове
Краткосрочно обаче икономистите не виждат опасност от евентуално рязко покачване на цените. Инфлационните прогнози за 2010 и 2011 година остават засега непроменени, тъй като икономиката е на дъното. Фирмите страдат от свръхкапацитети, а трудовият пазар – от растяща безработица. Тези два фактора не оставят пространство за повишаване на цените или разходите за заплати. А щом цените не се покачват, инфлацията няма как да дръпне нагоре.
Освен това банките се запасяват с капитал и поради всеобщата несигурност са резервирани при отпускането на кредити. Така този капитал не попада в икономическия кръговрат. Дългосрочно погледнато обаче това състояние може да се промени. Започне ли да се съживява икономиката, банките ще отпускат повече кредити и така ще доведат до по-голяма платежоспособност. Поради това след две-три години индексът на инфлацията може да тръгне нагоре.
Дойче веле