Западните банки залагат на Изтока

Водещите банки, инвестиращи в Централна и Източна Европа залагат на възстановяването на региона през тази година, пише „Файненшъл таймс”. Италианската УниКредит планира да открие 100 поделения в Централна и Източна Европа, австрийската Райфайзен даде старт на интернет-базирана банка; Ерсте, друга австрийска банка, отваря 70 клона в Румъния.

Тези стъпки се случват на фона на сигнали за лек ръст на кредитите в някои страни като Полша. Федерико Гицони, шефът на операциите на УниКредит в региона казва: „Бих гледал на 2010 г. като на преходна година, при което се забелязват първите признаци на възстановяване.” Но доверието е крехко, а кредитните агенции открояват предстоящите рискове.

„Фитч” предупреди, че банките в региона са изправени пред риска от девалвация или социален и политически натиск вследствие на тежестта на кризата.
Миналата година регионът изпадна в рецесия със среден спад на БВП от 7%.
Икономистите са предпазливи за 2010 г., като леко подобряват прогнозите си за ръста до почти 2%. Полша, Чехия и Словакия ще излязат от кризата в добро финансово състояние. Скорошната успешна емисия на акции на полската държавна PKO Bank за 1.8 млрд. щд. илюстрира инвеститорското доверие.
Но в другите страни перспективите са по-тежки.
Балтийските страни са в дълбока рецесия. Унгария имаше проблеми още преди кризата, а Румъния и България, където глобалната криза дойде късно, са изправени пред продължаваща рецесия през 2010 г.
В тези страни банките се борят с трупащите се лоши кредити. Според „Кепитъл Икономикс” сега те са 9.5% от банковите активи в Унгария, 11.2% в Румъния и 14.5% в Латвия. И нещата могат да се влошат. При стрес тестове миналия месец, Австрийската централна банка допусна, че в региона провизиите за кредити, класифицирани като загуба, могат да скочат от 4.6% на 16%.
Банките са добре капитализирани, но има ключови разлики между страните в региона. В Полша, Чехия и Словакия, ликвидността е добра, като депозитите почти покриват или надхвърлят заемите.
Но в Унгария заемите са 150% от депозитите, а в Латвия – 280%. Заемите в чужда валута, които дават още едно измерение на рисковете, са пренебрежимо малки в Слования, която се присъедини към еврото, на са повече от 90% от всички заеми в Прибалтика.
Гицони от УниКредит не очаква лошите кредите да нараснат много, след като ръстът им се забави в края на 2009 г.
Херберт Степич, главен изпълнителен директор на Райфайзен Интернешънъл, казва, че докато ръстът на лошите заеми се забавя , той остава висок в страните, които още са в рецесия.
„Но това, което имаме в Централна и Източна Европа е история на успеха, тъй като – за разлика от много банки на Запад, ние все още работим на печалба, въпреки тежкото отражение на кризата.”
Анализаторите очакват известен натиск върху плановете на западните банките в региона, ако се приемат предложенията на Базелския комитет за банков надзор. Тъй като повечето западни банки държат дялове от местните си поделения, а не ги контролират изцяло, рентабилността на техните операции може да бъде накърнена от по-строгите капиталови правила, които изискват банките-майки да поемат отговорност за целия капитал, дори когато има други миноритарни инвеститори.
(Става дума вероятно за предложението да се увеличи изискването за капиталова адекватност от 8 на 10%. Българските банки обаче имат капиталова адекватност над 17%.)