Сърбия свърши парите за пенсии и заплати, чака МВФ

Министерството на финансите е сериозно загрижено да осигури необходимите пари за септември. То смята, че от октомври ситуацията ще се стабилизира, тъй като се подготвят закони, които да гарантират, че такава драма няма да се повтори. Още в началото на юли стана ясно, че Сърбия е изправена пред фалит. Ако бъдещото правителство на Сърбия не успее да подсигури поне 4 млрд. евро годишно чужди инвестиции страната ще бъде изправена пред тотален фалит и банкрут, писаха тогава сръбските вестници, цитирайки сръбския премиер. През първата половина на годината изтънелият бюджет на Сърбия имаше дефицит от 111 милиарда динара. За заплати и пенсии за цялата година са необходими 856 милиарда динара и това е основният разход на бюджета, посочва Б92. Сърбия възнамерява да преговаря за отпускане на нов кредит от МВФ, вместо да опита да възобнови действието на програмата по предпазното споразумение, замразено в началото на тази година, заяви миналата седмица сръбският министър на финансите Младжан Динкич, цитиран от ДПА. Представители на МВФ посочиха, че съществуващото споразумение е невалидно и трябва да бъде сключено ново, каза Динкич на пресконференция. Той посочи, че Белград вече е поканил МВФ за стартирането на преговори за отпускане на нов кредит. Международният валутен фонд замрази през февруари отпускането на първия транш от предпазно споразумение на стойност 1,1 милиарда евро със Сърбия, като заяви, че Белград е превишил договорените граници на разходите в държавния бюджет. Миналата седмица управителят на централната банка на Сърбия Деян Шошкич подаде оставка, като заяви, че обсъжданият в парламента проектозакон за Народната банка на Сърбия застрашава независимостта на банката, предаде Ройтерс. Проектозаконът, предложен от новата управляваща коалиция и влязъл вчера в парламентарна процедура, предвижда ръководството на централната банка, включително и управителят, да се избират от парламента, посочва Танюг. В обосновката на законопроекта се посочва, че целта му е да засили надзора на парламента над централната банка в съответствие с конституцията, да разшири компетенциите на съвета на Народната банка и ограничи пълномощията на управителя и изпълнителния съвет и да повиши отговорността на органите на централната банка при контрола на дейността на финансовите институции в страната. Законопроектът бе остро критикуван от Европейския съюз и Международния валутен фонд. В писмо, огласено от централната банка след оставката на нейния управител, Международният валутен фонд определя законопроекта като „значително отслабване“ на автономията на банката.

Финанси