Заплащането в Европа

У нас заплатата в производствения сектор е 1,39 евро на час, а в старите страни членки на ЕС – 26 евро на час, разказва РФИ в лятната селекция „Европейски акценти“

Все по-често в Европа да имаш работа не означава непременно стабилно финансово положение. В Германия например в нискоквалифицираните сектори наемат бедни работници, което дава аргументи за привържениците на въвеждането на минимална работна заплата.

Тази идея среща обаче противопоставянето на работодателите и консерваторите.

Букет цветя за 1 евро, тениска за 5 евро – в търговския център на берлинския квартал Райнекендорф може да се намерят всякакви неща на ниски цени.

Ренате е един от многобройните посетители без особени финансови възможности. Тя работи в ресторантьорския сектор.

„Трудно е, въпреки две работи не се справям. Преди можеше да се спестява за почивка или кола, разбира се, не голяма, но имахме някакво ниво на живот. Днес работим и пак не знам как ще се справя“, коментира тя.

Жените са изключително засегнати от тази икономическа несигурност, тъй като много от тях работят в нископлатените сектори.

Фризьорка в Берлин например може да печели под 4 евро на час – срамно заплащане според Детлеф Джембрински, депутат-социалдемократ, който настоява за въвеждането на минимална работна заплата.

Той отбелязва, че за разлика от Франция, в

Германия няма минимална заплата

За съжаление констатираме, че в някои сектори служители, наети все пак на пълен работен ден, се обръщат към социалните служби, за да поискат отсрочка.

Неприемливо е в някои сектори като фризьорския, охраната или поддръжката работещите да не могат да живеят с това, което печелят.

Министърът на труда Франц Мюнтеферинг обяви, че предстои въвеждането на минимална заплата в 10 сектора, без обаче да уточнява размера на заплащането на час.

Синдикатите настояват за 7,50 евро на час, което прави около 1250 евро на месец – около половината от средната заплата в Германия.

Според дребните работодатели обаче това би довело до фалит. Наскоро вестник от Хамбург съобщи за жена, наета да чисти баните

в петзвездния хотел Dorint срещу заплащане от 1,92 евро на час

Бедните работещи в Холандия също стават все повече, въпреки че в една от най-богатите страни в Европа съществува минимална заплата.

Според Университета в Амстердам 203 хил. работещи печелят колкото да преживеят или са под жизнения минимум от 850 евро/месец за сам човек и 1500 евро за семейство с две деца.

Тези хора страдат и от данъчното законодателство, тъй като нямат право на същите данъчни облекчения, каквито имат ползващите социални помощи.

Едно от обясненията на това явление е свързано с почасовата работа. Половината от активното население работи по-малко от 36 часа на седмица.

Социолозите се опасяват от риска за образуване на етническа пропаст, тъй като повече от 1/3 от бедните работещи в Холандия са от турски, марокански или антилски произход.

България е сред страните в ЕС, в които заплатите са най-ниски.

Мнозина смятаха, че с влизането в ЕС, ще се случи чудо и заплатите изведнъж ще нараснат. България обаче все още е далече от условията на труд и заплащане в старите страни членки.

Официалните данни сочат, че заплащането в производствения сектор

у нас е 1,39 евро на час, докато в старите страни членки – 26 евро на час

Средната заплата у нас се движи в рамките между 325 и 355 лв. Анализаторите очакват, че българските заплати ще започнат бавно да растат.

В действителност и сега заплатите на висшите мениджъри в някои фирми са достигнали европейски стойности. Със сигурност техните доходи ще отбележат реален ръст през тази година.

Високи заплати дават не само чуждестранни, но и много български фирми.

Принципно заплащането е въпрос на договаряне с работодателя.

Различните работодатели използват различни критерии за оценка на стойността на дадена професия или позиция.

Във фирмите, където са ясни критериите за стойността на труда като натовареност, квалификация, принос за увеличаване на печалбата и т.н., положеният труд е справедливо заплатен.

В нерентабилните предприятия за база на заплатите служи работното време, стара социалистическа практика.

За мерило на ръста на доходите се ползва и минималната работна заплата, която се определя от правителството.

Около 500 хил. души в България получават минималното трудово възнаграждение. Проблемът е, че тази минимална заплата принуждава част от хората с ниска квалификация да спрат да работят и да минат на социални помощи.

Затова синдикатите имат предложение минималното възнаграждение да нарасне до 180 лв. тази и до 220 лв. през следващата година. Това обаче няма да реши проблема.

Според някои експерти

минималната работна заплата трябва да бъде премахната

защото с нея се прави опит чрез регулация да се повишат доходите на една група хора, но не и стандарта им.

Така минималното заплащане действа негативно на пазара на труда, който трябва да се регулира от търсенето и предлагането.

Специалистите са на мнение, че заплащане трябва да бъде прякото обвързано с производителността.