Започва състезанието кой да направи първия български ETF

Приемането на промени в „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране“ са на финалната права и големият въпрос е, кой ще бъде първият, създал борсово търгуван фонд (ETF или exchange traded fund) в България.

Вероятно на пазара ще има място само за един ETF върху SOFIX и който го създаде пръв, ще спечели не само рекламен ефект, не само пазарен дял, но и добър бизнес.

Първият ETF е създаден през далечната 1989 г. в САЩ, но бива изоставен. Продуктът е рестартиран през 1993 г. когато се предлага SPDR S&P 500 (SPY), който понастоящем е най-търгувания фонд, осигуряващ почти пълна корелация с движението на индекса S&P 500.

До момента в България можеше да се създават договорни фондове, като има два индексни, а именно Алфа индекс топ 20 и Златен лев индекс 30. При договорните фондове обаче има задължение поне 10% от активите да са в парични средства, което прави корелацията с базовия актив най-много 90%.

Надеждата е при борсово търгуваните фондове да няма изискване за 10% парични средства. Вместо това се въвежда възможността обратното изкупуване да е ограничено по размер и/или до определен брой акции/дялове. Така ще се гарантира стабилността на портфейла на фонда и няма да се стига до постоянни покупки или продажби на базовия актив, а именно акциите в даден индекс, например в SOFIX.

Въвежда се задължението ETF-а да има поне един маркетмейкър, който да котира на цени близки до нетната стойност на активите на една акция или дял. Ако цената на котиране на маркетмейкъра се отдалечи значително от базовия актив, то е предвидено отпадане на ограниченията пред обратното изкупуване.

Двигател на ETF върху SOFIX ще бъдат битуващите мнения, че индексите побеждават фонд мениджърите, както и яснотата в какво се инвестира (тъй като повечето договорни фондове прекратиха да публикуват портфейлите си детайлно и на практика не се знае какви книжа са купили, още по-малко в реално време).

Двигател на ETF върху SOFIX би бил и фактът, че се търгува на БФБ-София и то с маркет-мейкъри, което е улеснение за инвеститорите спрямо покупката на гише.

Ето и примерен вариант за фонд

Капитал от 1 млн. лв., от които 300 000 се купуват от маркет-мейкъра. Капитала от 1 млн. лв. се влага в компании от SOFIX в точното съотношение.

Маркетмейкъра започва да котира „купува“ и „продава“ и печели от спреда (разликата между цената „купува“ и „продава“). Фондът не е принуден да изкупува и издава дялове постоянно, защото чрез буфера на маркет-мейкъра е осирурена стабилност на капитала му. Съответно маркет-мейкъра може да реализира търговия от 10-20 пъти по-голяма от наличните при него 300 000 лв. в дялове на въпросния ETF, при което той ще формира добри печалби от спред.

Когато дяловете в маркетмейкъра намалеят, то той може да купи нови акции, например за 100 000 лв., като управителите на ETF-а ще трябва да купят съответното количество акции на компании в SOFIX. Емитирането на книжа за 100 000 лв. и покупката на съответните акции на компании, включени в SOFIX може да стане в един и същ ден.

Освен офертите на маркет-мейкъра (или маркет-мейкърите) ще има и оферти купува и продава на други инвеститори, което допълнително ще свие спреда и ще направи инструмента атрактивен за търговия. Все пак основен разход при инвестициите на БФБ-София са не комисионните, а разходите за спред, защото дори при компании от SOFIX той достига до 5%.

Въпросният ETF ще бъде и доста удобен за продажби на късо (при което продавате книжа, които не притежавате).

При всички случай появата на ETF на БФБ-София ще бъде свеж момент, който може да спомогне за намаляване на спредовете и увеличаване на оборотите по всички компании в състава на индексите.

Възможно е да бъде направен и ETF с вграден ливъридж от 2 или 3 пъти. Тоест промяна на SOFIX с 5% ще изстрелва този ETF с 10 или 15%.

Предложенията за промени в Закона за колективните инвестиционни схеми, както и мотивите към тях можете да намерите в уеб страницата на Комисията за финансов надзор.

Може да бъде изказано и друго мнение

А именно, че появата на първия борсово търгуван фонд (ETF) няма да промени нищо. Няма да има интерес към него, така както няма да има достатъчно интерес към сега действащите договорни фондове.

Също така някой биха посочили, че компаниите в SOFIX са сравнително неликвидни, което ще доведе до проблеми пред ETF-а да купува или продава нужните му акции.

Освен това някои акции в SOFIX се търгуват при твърде широк спред, достигащ 5% и дори 10%, и това може да принуди маркет-мейкъра да поддържа твърде широк спред на офертите си за ETF-а и това да го направи неликвиден.