Защо в България дефлацията е страшна

През март националната статистика отчете спад в потребителските цени спрямо предходния месец с 0.2%. Ако сравняваме цените със същия месец на предходната година, понижение в цените се наблюдава вече осем поредни месеца, като достига 2.3% през март.

На какво се дължи то? През миналата година цената на тока за домакинствата беше намалена на три пъти – със 7% средно през март, с около 5% през август и с 2% през декември. През април пък бяха намалени цените на природния газ за бита с около 4%, което доведе до по-ниски цени на парното и топлата вода. Понижение отбелязват и цените на горивата, въпреки поскъпването на петрола на международните пазари.

На пръв поглед тези понижения на цените са добри за икономиката – по-евтината енергия би трябвало да доведе до по-високи печалби за бизнеса, засилване на потребителското търсене, увеличаване на инвестициите, подобряване на конкурентоспособността и износа и икономически растеж.

Всичко това обаче не се случва. Вътрешните инвестиции са в застой, износът намалява, а потреблението расте като обороти, но не и като обем. През миналата година индивидуалното потребление на домакинствата е намаляло с повече от 2%, докато оборотите в търговията на дребно са нараснали с над 1%, по данни на НСИ.

Както знаем по-евтиният ток доведе до криза в енергетиката, като според експерти цената му трябва да скочи с 15%, за да се стабилизира секторът. Но това пък вероятно ще доведе до свръхпроизводство, каквото имаше в средата на миналата година.

Има ли наистина дефлационни процеси в икономиката? Да, темповете на икономически растеж са ниски, потреблението е свито, като ръстът на оборотите се дължи най-вече на поскъпване на хранителните продукти. На този фон производствените цени падат, а трябва да е ясно, че ДКЕВР не регулира цените на електрическата енергия за големите предприятия – при тях поевтиняване на тока няма.

В същото време мнозинството от мениджърите на предприятията във всички сектори на икономиката очакват цените на продуктите и услугите им да останат без промяна през следващите месеци.

Тук изниква въпросът за дефлационната спирала – т.е. дали пониженията на цените водят до отлагане на потреблението във времето и ново поевтиняване. Има ли дефлационна спирала в България? Не, и причината са потребителските нагласи. Българските потребители са под натиска на инфлацията вече повече от половин век. На няколко пъти по времето на комунизма левът е девалвиран, обезценяването му продължава по време на прехода, за да се стигне до хиперинфлацията през 1996-1997 г. Но сега левът е във валутен борд. С други думи промяната на неговата стойност е в тясна зависимост от еврото, което поскъпна с над 7% срещу долара през последната година. Това е една от причините за спада на българския износ към пазарите извън еврозоната.

Страхът от инфлацията е дълбоко вкоренен у българското население, а голяма част от неговата потребителска кошница се формира от продукти от първа необходимост. Тези два фактора предотвратяват отложеното потребление, въпреки дефлацията и кризата на пазара на труда.

Но липсата на дефлационна спирала съвсем не означава, че бизнесът не е негативно засегнат от пониженията на цените.

Инфлацията е едновременно последствие и движещ фактор за икономическия растеж. Тя може да е вносна, т.е. да показва ръст на някоя друга икономика, но същото важи и за дефлацията. В момента България внася дефлация от еврозоната. В същото време и във вътрешния пазар текат дефлационни процеси. А инфлационните очаквания – т.е. перспективите бизнесът да повишава цените и приходите си, което би довело до повече инвестиции и нови работни места, са силно потиснати.

Така че, трябва ли да ни плаши дефлацията? Да. Българската икономика не се намира в дефлационна спирала, а в дефлационен капан.