За икономиката и народопсихологията

Има много различни и странни професии: екскрементален археолог, както и да си го представяте, ловец на червеи за риба, специалист по определяне пола на бройлерите, педикюрист на крави, изпитател на презервативи, “чакракчия” на пингвини, гид за тоалетни (какво ли не правят в Япония), търговец на мечти и т.н. Списъкът е неочаквано дълъг. И това са признати по закон професии… Но няма как да не споменем една странна, но така набрала популярност напоследък професия – дефлоратор. На тихоокеанския остров Гуам това е съвсем официална професия. Причината – според някакъв закон на острова жените нямат право да се омъжат, ако са девствени. Е, за тая професия ми е думата. Нека да оставим мъжете да помечтаят, да се унесат в сладки представи за това как се практикува тази професия, как правят най- любимото си нещо, по много и с различни жени и на всичко отгоре ти плащат. Мечта. Тук хвърляш пари, ставаш разводач, сваляш звезди, докато ти вържат. Когато работата стане и не дай боже се стигне до брак, удоволствието става още по-скъпо. А какво би било, ако сме на Гуам? Не стига че сме най мераклии, но най-после някъде ще станем и най- работните! Сигурно така изглежда раят! Но не бързайте да палите гумите за Гуам. Българската народопсихология ще ви изиграе лоша шега. Представете си, че ви се случи тази благодат. Българският професионален дефлоратор обаче ще е специален. Първия ден или два ще се скъса от кеф. След всяко заплащане ще се чувства като в пъпа на света от физическо щастие и задоволено его. Ще се смята за тариката, дето е прецакал всички, ще се пръсне от надуване с какъв хитър номер си вади хляба. А старите комшии от блока Пешо, Ваньо и Гошо пак са зад струга – потни и омерзени превиват гръб за малко пари или пък са си безработни. Как да не се възгордее от себе си гурбетчията в Гуам! Мечтата, за която си лелеял, мокрите сънища, молбите, които си отправял към господ, са чути. Ти си богоизбраният! Но представете си какво ще стане само след няколко дни. Първо ще почне да го мързи, няма да се старае в работата. Ще му стане навик. После ще почне да се скатава и да съкращава процедурата. Накрая ще я върши 5 за 4, както винаги. След още малко време иде ред на следващата фаза – ще започне да се оплаква от работата – тази мома за дефлорация е дебела, онази хептен тънка и няма за какво да се хване… Тази не е мита, а следващата съвсем нескопосана. Неговите клиентки все излизат грозни, а при колегите му се редят красивите. Ще почне да се съжалява, че съдбата го е проклела. По същото време Пешо, Гошо и Ваньо по цял ден жулят кафенце и бира, а той горкият върши черната работа на острова! Ще мрънка, че заплатата е малка, и ако може, ще направи синдикат, ще мобилизира за протест целия туземен пролетариат.

А помните ли как се започна? Оттам, че за нещо, за което в началото си готов да вложиш пари и страст, здраве и нерви да се биеш, за да докажеш, че си по мъж, после става най-гадното и досадното нещо на света. Такива ли сме ние? В основната си част – да.

Мрънкането енещо катонационален спорт за българина.

Нещо като втора природа, генетично вроден навик. Кой българин не се е оплаквал и пропускал ли е поне един ден да не го направи? А за да си истински българин, е нужно и по десетки пъти на ден да го правиш. Защо? Кой има полза от това? Това пречи ли ти, или ти помага? Сутрин като поздравиш съседа си или колегите, какво отговаряш на: Как си? “Добре”, ама не го мислиш! Просто по навик. Другият стандартен отговор е “Горе-долу”, дори и да си в прекрасно настроение. А най-характерното е: “Добре съм, но ще се оправя”, което ни описва най-добре. С други думи – не ми се говори колко съм зле.

О, а не дай боже да кажеш, че не си добре, да се оплачеш, че жената е болна, децата не слушат, тъщата те вбесява, не си взимал заплата цял месец и т.н. Настава неистова радост и за двете страни. На оплакващия се му пада камък от сърцето, а слушащият си мисли – кеф, кеф, тоя е по-богат от мен, жена му по-хубава, ама колко е зле. Между другото сумата на всички закъснели или неизплатени заплати в България е под 0.3% от сбора на всички заплати. Ако вярвате на телевизора, излиза, че у нас никой не взима заплата освен гадните политици, чиято основна цел е да крадат и да си плащат сами.

Промиването на мозъци чрез масмедиите е достигнало апогея си и по това как възприемаш или отхвърляш информацията се разбира какъв си. Интелигентен, средно интелигентен, прост или пълен гьон. Това е един от критериите, по които партиите си формират електорат. Всички лъжат и обещават, но ти вярваш на едните и отхвърляш другите. Всяка партия си има таргет група и се цели в нея с умни, прости или отвратителни послания. За нейния електорат обаче това са сладки звуци, небесни песни или истина от последна инстанция. А когато твоите хора дойдат на власт, ти задължително се разочароваш от тях.

Така годинаслед година гоотнасяме всички. Всеки народ си заслужавауправляващите.

Каквито са те – такива сме и ние. Проблемът е заложен в народопсихологията на българина. Мислех, че само 45-те години социализъм са промили нашите мозъци, променили са морала, но излиза, че и преди това сме си били същите. Може би само сме доразвили лошите навици. Затова пише и Иван Хаджийски в “Бит и душевност на нашия народ” още през 1940 година. Проф. Маразов пък твърди, че от траките сме наследили корупцията, защото там така са посрещали – по даровете. С празни ръце не си желан, а може и да си заклан. Какво искам да докажа? Че наистина носим някои черти в характера си генетично, но това не е оправдание за мисленето, поведението и начина на живот на голяма част от българите. Оплакването и самосъжалението не само че не са решение, но са и основна пречка пред развитието на отделния човек, социалните групи и самата държава. България това сме ние. Ако сме мрънкаща и безхаберна маса от първични желания, то такава е и България. Но тя може да бъде и друга – на прогресивните, саморазвиващите се и успешни хора. Но всичко започва от отделния човек, дали го иска и може ли да го направи. “Сееш мисъл и жънеш действие; сееш действие и жънеш навик; сееш навик и жънеш характер; сееш характер и жънеш съдба.” – Текери Ето така мрънкането става съдба! Затова в класациите за щастие и удовлетвореност от живота сме сред десетте последни нации на света, а по доходи и имоти сме в първите 15% – или по-богати от 4/5 от цялото население на Земята. Не икономиката води до мрънкане и оплакване, а точно обратното, оплакването и работата през пръсти води след себе си лошата икономика. Милионер да си, с този характер пак ще се оплакваш! Ако сте ходили по света, ще видите, че северните народи не мрънкат срещу проблемите. Те ги решават, защото нямат “арменски поп” и в края на краищата няма кой друг да реши проблемите. Южните народи се оплакват, мрънкат и вайкат и икономиката им винаги закъсва, та се налага някой друг да ги спасява. В този смисъл светът се дели на Север и Юг, а не на Изток и Запад. На действащи и говорещи, на работещи и обсъждащи. На развити и развиващи се. Ние сме по средата с уклон все надолу. Но всичко започва от отделния човек. Промени се ти, приятелите ти, обществото и държавата ще се промени. Обратното е невъзможно. Няма откъде да си внесем добра и уредена държава, та и ние да станем добри и проспериращи. Мрънкането е характерно за слабите, а слабият винаги е роб.