За обяд в Италия сервират горчиви уроци по икономика

От всички статистики, свързани с Италия и редицата ѝ икономически проблеми, надали има някоя, която да ни отваря очите повече от факта, че всеки ден към един часа три четвърти от населението сяда за обяд в собствения си дом.

Според данните от статистическата агенция ИСТАТ обядът е най-важното хранене през деня за 68 процента от италианците. От тях 74.3 на сто обикновено обядват вкъщи. Този дял е нараснал, откакто дългата рецесия е засегнала бюджета на хората за храна.

Всеки, който е виждал претъпканите улици на по-малките италиански градове, знае колко е трудно човек да свърши нещо по обед. Много магазинери дори остават до по-късно, за да се опитат да компенсират празните си по обедно време магазини.

„За италианците е много важно да хапнат нещо задоволително на маса. Дори и това да е една обикновена порция спагети. Хората тук не обичат да ядат сандвичи“, разказва физиотерапевтката Памела Йорио, докато пазарува плодове и зеленчуци от местния пазар.

Но зад тази значимост на дневното хапване се крие картината на страна, чиито знаменити кулинарни традиции днес са надминати от знаменити проблеми в икономиката. Тези проблеми изглеждат неподатливи на реформи и са причината Италия едва да крета повече от десетилетие.

Храненето отразява сплотеността на италианското семейство – голям фактор в поддържането на обществената стабилност. Солидността на семействата в Италия се крепи също и на факта, че много малко хора напускат домакинството на родителите си, за да работят. Освен това, заради хронично ниската заетост при жените, те прекарват повече време вкъщи от мъжете.

Особено в бедния район Мецоджорно в южна Италия 86 процента от хората обядват по домовете си. Обядът вкъщи е по-лесен, когато не трябва да си на работа и когато само 57 процента от работоспособните в Италия имат платена работа. За сравнение, при 34 държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) този дял е средно 66 процента. Само 47 процента от италианките, които по принцип се грижат за готвене и домакинска работа, имат платена работа в сравниение с 60 процента при членките на ОИСР.

В трите големи района Сицилия, Калабрия и Кампаня повече от 60 процента от работоспособните нямат работа, сочат данните от ИСТАТ.

Oще по-стряскащи са данните за положението в южна Италия. „Повечето хора на моята възраст в южната част на Италия дори и да са квалифицирани професионалисти, се хранят у дома и прекарват по-голямата част от времето си в търсене на работа“, обяснява Валтер Медола, 31-годишен служител на благотворителна асоциация в Неапол.

Ниското ниво на заетост не е единственото нещо, което прави редовните хранения вкъщи възможни за толкова много хора.

„Друг фактор е големият брой работещи в малки градове, често за малки компании, които затварят по обедно време. Очевидно в Милано, Торино или Рим би имало повече хора, които се хранят навън“, посочи преподавателят по социология в Гастрономическия университет – специализиран по въпросите на храненето инситут до северния град Торино.

„Но Италия е съставена предимно от малки градове и традиции – особено на юг – формирани от това, че жените нямат работа и ценят готвенето за съпрузите си. Това също не бива да се пренебрегва“, каза още той.

Според данните от ИСТАТ повече от 9.2 милиона души (или 42 процента от 22 милиона италианци с работа) работят за компании с не повече от 15 служители. На този сектор от край време се гледа като на прекалено раздробен, за да бъде конкурентоспособен.

Според скорошно проучване на централната банка компании с по-малко от 10 служители, които са слаби, декапитализирани и недостатъчно печеливши, са виновни за слабия икономически ръст на Италия.

Отново тендецията е по-ясно изразена в южна Италия, където има сравнително по-малко големи частни предприемачи в сравнение със северната част – сърцето на държавната индустрия.

Оставяйки настрана плюсовете от домашното готвене и спазването на добър хранителен режим, традицията да се обядва вкъщи показва устойчивостта на фамилните връзки в Италия. Това е фактор, който се оказва много важен в най-тежката следвоенна рецесия, през която минава страната.

Семейната подкрепа е не само важна за млади хора, които все още не могат да се установят сами. Тя е може би единственото нещо, на което те могат да разчитат, в случай че си загубят работата или са недостатъчни държавните социални помощи.

Тази ситуация има и други, на пръв поглед неосезаеми, ползи, които трябва да се съобразят, за да не се окаже една реформа насилие над традициите. Италианците не искат да се окажат в ситуация да се редят на опашка в стола или да ядат опаковани сандвичи пред компютъра.