За спасителна операция „Гърция“: Търсят се 75 млрд. евро?
В края на миналата седмица Европейският съюз (ЕС) и Международният валутен фонд (МВФ) единодушно решиха да предоставят съвместна финансова помощ на Гърция, в случай че страната изпита недостиг на парични средства. Спасителният план ще се задейства само ако Гърция не успее да си набави пари от международните финансови пазари и предвижда по-голямата част от сумата да дойде от еврозоната.
Много източници посочват, че Гърция има дълг за около 20 млрд. евро с падеж през април и май. Анализ на The Economis обаче показва, че сумата на задълженията може да се окаже много по-голяма и заради това спасителният план на ЕС и МВФ за страната всъщност трябва да предвиди повече средства, за да се гарантира напълно, че Гърция няма да изпадне в невъзможност да изплаща своите задължения.
Прогнозите на The Economist показват, че на Гърция ще й отнеме пет, а не три години, за да намали своя бюджетен дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт от 12,7% за 2009 г. Това ще повиши държавния дълг до 153% от БВП спрямо 113% през 2009 г. И в случай, че апетитът на инвеститорите за нови гръцки облигации не изчезне, задълженията на страната ще нараснат със 75 млрд. евро до края на 2014 г.
Прогнозите засега сочат, че спасителният фонд за Гърция ще разполагас около 25 млрд. евро. Тази сума обаче може да се окаже недостатъчна за покриването на недостига на страната през следващите пет години, през които Гърция ще поправя публичните си финанси. А това означава, че фондът трябва да е доста по-голям, ако наистина цели да предпази Гърция от фалит, а не е просто временно решение.
Гръцкото правителство има невъзможната задача да поддържа икономиката, докато прилага извънредно строгите мерки за фискално затягане през следващите години. Страните, които получават помощ на МВФ, се съгласяват да преминат през брутални съкращения на публичните разходи, което при сегашните трудни икономически обстоятелства може да задълбочи още повече рецесията в страната.
За да се компенсира това до известна степен, МВФ обикновено съветва страните да отслабят валутата си, което обаче не е възможен вариант в случая на Гърция, която е в капана на еврото, с което си служат и основните й търговски партньори. Това означава, че след като страната не може да обезцени еврото, ще й отнеме повече от набелязаните три години, за да стабилизира своята икономика и финанси.
А това на свой ред загатва, че ЕС и МВФ ще трябва да предвидят по-голяма защитна мрежа за Гърция, докато тя приспособява своята икономика. Изчисленията на The Economist показват, че ще са нужни 75 млрд. евро, защото лихвените плащания по държавния дълг на страната ще нараснат от 5% от БВП до 8,4% през следващите пет години, защото правителството ще трябва да плаща повече за новия си дълг.
Гърция
2009 г.
2014 г.
Промяна
Номинален БВП (млрд. евро)
237,5
225,6
-5,0%
Държавен дълг (% от БВП)
113,4
152,5
39,1*
Бюджетен дефицит (% от БВП)
-12,7
-2,6
10,1*
Лихвени плащания (% от БВП)
5,0
8,4
3,4*
Държавен дълг (млрд. евро)
269,3
344,2
74,9
* Процентни пункта. Източник: The Economist
Сумата може да се окаже голяма дори и за МВФ, който предостави на Латвия заем през миналата година с размер 12 пъти по-голям от квотата на страната във фонда. В случай че МВФ си подели тези 75 млрд. евро с ЕС, тогава Гърция ще получи помощ, надхвърляща 40 пъти нейната квота в МВФ.
Оптимистите вярват, че търсенето на гръцки облигации ще се възроди, докато бюджетният дефицит пада и доверието в страната се възвръща. Но никой не може да гарантира, че инвеститорите ще толерират дълг от 113% от БВП, който може да стигне 153% от БВП до 2015 г.
Брутният публичен дълг на Япония е почти 200% от БВП, но Япония се финансира при най-ниските лихви в света по две причини: над 90% от купувачите на нейните ДЦК са японци, които все още имат големи спестявания, за разлика от гърците, и освен това Япония е единственият емитент на ДЦК, деноминирани в японски йени, докато Гърция трябва да се конкурира с другите 15 държави от еврозоната.
Ето защо Гърция, за разлика от Япония, е много уязвима от настроенията на независимите инвеститори. Нейно предимство на този етап са по-високите лихвени проценти по гръцките ДЦК, които са два пъти над тези по немските облигации. Въпреки това се намират инвеститори, които смятат дори и тази лихва за недостатъчна, на фона на риска, който поемат, инвестирайки в гръцки държавни облигации.
В понеделник Гърция продаде нови седемгодишни държавни ценни книжа (ДЦК) за 5 млрд. евро, за да тества доверието на финансовите пазари в способността на страната да се справи с финансовите си проблеми. Според агенцията за държавен дълг Гърция си е набавила чрез вчерашния аукцион нужните й средства, с които спокойно да посрещне всичките си разходи през следващия един месец.
Това показва, че засега кандидат-спасителите на Гърция вярват, че инвестирането на пари в гръцки ДЦК е най-евтиният вариант, за да се предотврати разпространението на нейните фискални проблеми във финансовата система на Европа, а и на целия свят. В случай че се стигне до спасителна операция обаче, може да се окаже, че подкрепата за страната съвсем няма да е толкова малка, колкото изглежда.
финанси