Зеленчукопроизводителите очакват промени и подкрепа от държавата

Христо Атанасов и Любомир Атанасов са двама братя – земеделски производители от Пловдивското село Чешнегирово, които се занимават със зеленчукопроизводство от 16 г. Отглеждат зеле, лук, ягоди и зърнени култури за сеитбооборот. 95% от земята е тяхна собственост, около 100 декара земя. Проблем през тази година ще е пласирането на реколтата на българския пазар, какъвто до миналата година не е съществувал, споделя Христо Атанасов. Продукцията са продавали досега на две зеленчукови борси – София и Пловдив, но от тази година ще продават само на Пловдивската борса. Причината е завишаването на цените на складовете под наем, което поставя под въпрос съществуването на този вид борса. Изкупвачът на стоката в София е престанал да работи, затова единствената им алтернатива е Пловдивската борса и веригата „Кауфланд”. Нерегламентираната борса не им дава сигурност, търговците, които пътуват от морето също са хванати в лапите на кризата и вече няма на кого да продават стоката, казва  Христо.
Работата на земеделците-производители остава „на тъмно”, защото нямат сигурни сключени договори и не знаят какво ще стане с произведената от тях продукция. Христо казва, че продажбата на собствената продукция на кооперативните пазари е безсмислена, цените там са много ниски заради дребните производители, които вземат от борсата продукцията и гледат да заработят някои лев за деня. Особено ако продукцията е вносна, цената и е много по-ниска от произведената в България. За да припечелят нещо двамата братя трябва да продадат количества от зеленчуците си. Казват, че е имало години в които са продавали над 100 тона зеле, около 6-7 тона ягоди и 50-60 тона лук. В същото време количествата, които произвеждат са малки за износ извън страната.
Други проблеми двамата братя земеделци срещат при закупуването на препарати за растителна защита, защото при работа се оказват некачествени. С подбора на семената за засаждане се справят някак. Те смятат, че няма достатъчно информация за кандидатстването по програмите за финансиране от ЕС, за закупуване на машини и прилагане на механизация, това е причината и до сега да не са опитвали да кандидатстват за субсидиране. В областната и общинската служба по земеделие Христо се е интересувал за проектите, но според него и самите служители нямат достатъчна информация и не могат да му помогнат. Чувал е напоследък, че има програма „Млад фермер”. Казва, че е вложил собствени средства, за да полива зеленчуците си с така модерното напоследък капково напояване, което според него е много ефективно, но и цените са високи. Преди това е прилагал пръскане и микродъждуване, но капковото напояване се оказало по-рентабилно. Христо и Любомир са закупили и машина, която участва в прибирането на реколтата но само частично, защото останалото се довършва на ръка. Миенето и подреждането на зеленчуците се прави ръчно вместо със сортировъчна машина. Намерението им е било да закупят опаковъчна машина, но се отказали заради непосилната цена от 120 хил. евро. Надеждите им са за промени и подкрепа от държавата, защото кризата е все по-осезаема и е въпрос на оцеляване.
 

Саша Маркова, farmer.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *