Страховете на балканските банки остават
Опасенията, че гръцките банки могат да изтеглят ликвидните си активи от балканските си филиали, се разсейват с намаляването на тревогите около евентуална неплатежоспобност на страната. Това пише в електронното си издание в. „Файненшъл таймс“, цитиран от БТА. На фона на продължаващата дългова криза на Гърция обаче остават въпросите за опасността пред гръцките банки, които допреди по-малко от две години се разрастваха с бързо темпо на Балканите. Наред с вътрешния недостиг на ликвидност, нарастващите проблеми с кредитите биха могли да принудят банките да изтеглят ликвидните си активи от Румъния, България и Сърбия, твърдят анализатори. „Опасността се състои в това, че гръцките банки са подложени на все по-голямо напрежение и по-малко са склонни да предоставят финансиране на филиалите си в Югоизточна Европа“, отбелязва Нил Шиъринг от Кепитъл икономикс (Capital Ecnomics). Въпреки че Европейският съюз обеща на Атина помощ, положението в Гърция би могло да се влоши за частния сектор, включително за банките, разчитащи на кредит от Европейската централна банка. Банкерите обаче заявяват, че нямат намрение да се оттеглят от регион с дългосрочен потенциал. „Големите четири“ банки на Гърция остават печеливши въпреки резкия растеж на необслужвани кредити както в страната, така и на ударените от рецесия пазари, където се намират филиалите. Националната банка на Гърция (National Bank of Greece – NBG), И Еф Джи Юробанк (EFG Eurobank), Алфа банк (Alpha Bank) и Пиреус банк (Piraeus Bank) заедно формират най-голямата регионална клонова мрежа с над 1200 филиала в Албания, България, Македония, Сърбия и Румъния. Четири от 10-те водещи банки в България са гръцки, в Сърбия те са три, а в Румъния – две. Очаква се и трите икономики да покажат растеж, макар и слаб, тази година. „Според нас кризата приключи“, коментира висш ръководител от Националната банка на Гърция. „Търсенето на кредити се възстановява и ние планираме да подновим агресивното разрастване“, допълва той. Много малко анализатори прогнозират връщане към годишния растеж на кредитиране от 60-70 процента, който се наблюдаваше на Балканите в средата на изминалото десетилетие. Банкерите обаче все още разчитат на „изравнителния коефициент“ спрямо Централна Европа.
Финанси