Земята ще се върти и след гръцкия фалит
Излизането от eврозоната също става все по-вероятно. Междувременно обаче това вече не е чак толкова страшно.
През март ситуацията в Гърция изглеждаше относително спокойна: ЕС беше одобрил втория помощен пакет в размер на 130 млрд. евро. Предвидено беше и опрощаване на гръцки дългове, което накара рейтинговите агенции да повишат гръцкия кредитен бонитет. Само че скъпо платеното спокойствие не продължи дълго. На изборите миналата неделя /6 май/ гърците поставиха своите политици пред почти неразрешима задача: от тях се иска да съставят правителство, което да отхвърли исканията за икономии на ЕС и МВФ, но пък да задържи еврото, към което гърците междувременно са се привързали.
По всичко личи, че през юни ще има нови избори. Още преди края на идния месец обаче гърците се нуждаят от нови 30 млрд. евро, за да останат платежоспособни. С други думи: гърците все пак ще са принудени да дадат гласа си за двете утвърдени партии, които ги докараха до сегашната катастрофа. Ако се заинатят, призракът на банкрута, за който се говори толкова много, вероятно ще стане реалност. Какво ни очаква тогава?
Хаос по гръцки
Банкрутът би вкарал страната в тотален икономически хаос. Правителството няма да е в състояние да плаща заплати на държавните служители, фирмите масово ще изпадат във фалит, снабдяването с вода и електроенергия ще закъса. Освен това Гърция ще се окаже принудена да спре обслужването на дълговете си. А това ще засегне най-вече гръцките банки, тъй като те държат лъвския дял от гръцките заеми. Без държавни кредити като гаранции за кредитоспособност те няма да могат да се рефинансират от Европейската централна банка.
Още една опасност грози гръцките банки: по всяка вероятност те ще бъдат „нападнати“ от вложители, които ще искат на всяка цена да изтеглят спестяванията си и да ги трансферират към чужбина, прогнозира Кристиян Шулц от Беренберг-Банк. Всичко това ще разруши окончателно гръцкия банков сектор, а той пък ще повлече след себе си немалко чужди банки. Впрочем, рискът за банките в Европа все пак не е чак толкова голям. Причината: след частичното опрощаване на гръцки дългове те държат вероятно не повече от 40 млрд. евро гръцки заеми.
По местата, готови, старт!
Не бива да се надценява и един друг риск: опасността от „заразяване“. Според експерта по бюджетните въпроси Ото Фрике от германската Свободно-демократическа партия, „призракът“ на гръцкия фалит вече не е чак толкова страшен, защото от месеци насам държавите от еврозоната де факто не правят нищо друго, освен да предприемат предпазни мерки срещу подобен сценарий.
Съответно ниска ще е и готовността на отделните държави да „вадят“ за пореден път гърците от хаоса, в който – както гласи единодушното мнение – този път те се навряха едва ли не доброволно. Разбира се, държавите от еврозоната няма да наблюдават всичко това безучастно. По всяка вероятност те ще се опитат да „подсладят“ излизането на гърците от валутния съюз, предлагайки им в замяна мощна финансова подкрепа за банките.
Чиста лудост
Следващата стъпка е ясна: Атина ще трябва да върне старата гръцка валута – драхмата. „Новите“ драхми вероятно ще бъдат обезценени до около 50% спрямо еврото. Това светкавично ще повиши конкурентоспособността на гръцките експортни стоки, но пък няма да подобри икономическата ситуация на гърците. Дълговете на страната ще продължат да са в евро, но ще трябва да бъдат обслужвани с помощта на „слабата“ драхма. Тогава вероятно ще се наложи ново опрощаване на дългове.
Пол Тейлър, новият шеф на рейтинговата агенция „Фич“, също е на мнение, че рискът от евентуално излизане на Гърция от еврозоната е всъщност поносим. В интервю за сп. „Шпигел“ той казва: „Гръцкото сбогуване с еврозоната не означава край на еврото. Особено Германия има фундаментален интерес общата валута да бъде запазена“, казва Тейлър. Някои икономисти дори смятат, че излизането на Гърция от валутния съюз може да доведе до нещо като „вътрешно пречистване“. Защото междувременно всички са единодушни, че е било напълно погрешно да приемат гърците в еврозоната още през 2000-та година. Американският икономист Кенет Рогоф дава на Гърция „статут на развиваща се държава“. Пред сп. „Шпигел“ той казва следното: „Тогавашното предположение, че еврото ще успее бързо да заличи изоставането на тази страна, е било чиста лудост.“
Дойче веле