Златни времена

Джеймс Бъртън не е имал и една стотинка, инвестирана в злато, докато е бил изпълнителен директор на пенсионния фонд на служителите в Калифорния, който е управлявал 142.8 млрд. долара през 2002 г. И защо да има? Металът е в мечи пазар от две десетилетия, се казва в анализ на Блумберг.
Скоро след като обявява оттеглянето си от най-големия обществен пенсионен фонд в САЩ, Бъртън лети до Лондон, за да обсъди предложение за работа от минните компании, търговска група, за която никога не е чувал.
На едно мокро британско голф игрище, обут в обувки под наем в началото на юни 2002 г., той слуша нещо, което звучи като силно надценена идея – продажба на златото като инвестиция за масите.
„Време е инвеститорите да започнат да купуват ценния метал, който са пренебрегвали цяло поколение”, обяснил му тогавашният председател на Световния златен съвет, Кристофър Томсън.
„Ключът е в трансформирането на кюлчетата в ценни книжа, които да могат да се търгуват на борсата в Ню Йорк”, допълнил той и поискал от Бъртън да оглави кампанията, основно заради добрите му връзки с институционалните инвеститори. По това време златото се търгува на 328 долара за унция.
„Бях убеден, че съществува пазар за човека от улицата, който би купил много злато, ако имаше лесен начин”, коментира Томсън, който по същото време е бил председател и на Голд Фийлдс, Йоханесбург
1431.25 долара за унция
Томсън успява да убеди Бъртън да поеме поста на изпълнителен директор на Световния златен съвет. Това, с което двамата се заемат в последствие, показва значителната роля на минните компании в най-дългия период на бичи пазар за златото, чиято цена достига 1431.25 долара за унция на 7 декември.
Така се създава фондът, SPDR Gold Trust (произнася се Спайдър ), който вече притежава 1 299 метрични тона злато на стойност около 57 милиарда щатски долара. Това е повече от притежаваното количество от Швейцарската централна банка.
Сред инвеститорите във фонда са т университетът в Нотр Дам, Пенсионният фонд на учителите в Тексас и титаните сред хедж фондовете, като Полсън & Ко Лорънс, БлекРок Инк. и Сорос Фънд мениджмънт.
Най-големите фондове
В света 10 от най-големите подобни фондове сега държат общо 2113 метрични тона злато, това е повече от държавния резерв на всички страни в света с изключение на 4: САЩ, Германия, Италия и Франция.
Сорос, който спечели 1 млрд. долара през 1992 г. след като игра срещу британския паунд, нарече златото „класически балон” по време на Световния икономически форум през януари в Давос, Швейцария, когато цената на златото бе 1087.10 долара з аунция. Към 30 септември неговият фонд е държал 664.8 млн. в ценни книжа, конвертируеми в злато.
Движението на златото напомня на трите големи срива от последното десетилетие – балонът на технологичните компании през 2000 г. , който се отрази на Nasdaq, балонът на пазара на недвижими имоти в САЩ от 2005 – 2006 г. и скокът в цената на суровия петрол от 2008 г. според данни на Блумберг.
В интервю от 14 декември, Джейсън Тусен, управляващият директор на Световния златен съвет в САЩ, посочи доклад от септември на група, която твърди, че темпът и увеличението в цената на златото не могат да бъдат сравнявани с характеристиките на наскорошните балони.
Покачване по парабола
Историята показва, че когато цената на даден актив се изкачва по парабола, както тази на златото, на даден етап ще се срине, твърди Марк Уилямс, лектор в Бостънския университет в департамента по Финанси и икономика. И когато това се случи почти винаги най-малките инвеститори излизат прекалено късно, коментира той.
Половината от златото, с което оперират фондовете, се държи от частни инвеститор, според БлекРок, един от най-големите фондове в света.
Предизвикване на социална промяна
Рекордните цени на златото вече предизвикват социални промени с широк отзвук по света. В най-отдалечените части на Африка, селяните в борбата си да се домогнат до някое парченце злато, рискуват живота си и влизат в стълкновения с охраната на мините. В Индия, където златото е от културно значение, родителите са сломени, тъй като нямат възможност да купуват на дъщерите си многобройни златни накити за техните сватби.
Съветът отказва да коментира болезнените последици
Да издърпаш всеки лост
„Нашата първостепенна мисия е да издърпаме всеки лост, който би могъл да задвижи търсенето”, коментира Бъртън в интервю. „Също така сме наясно, че сме създали нещо, което не можем да контролираме”.
Съгласуването на действията им във времето е безупречно. Малко преди финансовата криза от 2007 г. те откриват инвестиционна възможност в актив, който се ползва с репутацията на сигурен за милиони потенциални инвеститори.
До онзи момент, на златото се е гледало от мнозина като на убежище за богатите с трезори в швейцарски банки или за златните плъхове, които трупат метала до консервените кутии като застраховка в случай на Апокалипсис.
„Те бяха много търпеливи и създадоха дълбока потребност в редовите инвеститори да имат възможност да купуват и продават злато като инвестиционна стока”, коментира Джереми Сиеджъл, професор по Финанси в университета в Пенсилвания.
Кюлчета и монети
Като начало Томсън разбира, че пазарите се ръководят от маргиналните играчи, а маргиналните играчи на пазара на злато винаги са инвеститорите. Да ги накараш да купят злато е голямото предизвикателство.
„Двата начина, по които американски инвеститори купуваха злато бяха неудобни”, казва Томсън. Купуването на кюлчета означава плащане на комисионна, разходи, които са свързани със съхранение и застраховка, както и такси, ако решите да продавате. Въпреки, че са по-евтини като цяло, монетите имат по-високи такси при покупка и продажба. Ето защи финансистът се е решил да накара Съвета да намери начин да улесни търгуването със злато.
По време на една голф игра с Бъртън той разкрил идеята си – да се създаде тръст, който да подели собствеността върху златно кюлче с тегло от 400 унции на 4000 дяла, чиято цена да расте или пада според спот цената на златото.
В момента, в който милионите американци се почувстват комфортно да инвестират в такъв актив, златото може да бъде издигнато до статута на други активи. До преди това подобен ход не е бил удобряван от Комсията по борсова търговия.
„Ако не можеш да свършиш това, си уволнен”, спомня си Бъртън, думите на Томсън. Той приел предизвикателството.
Но какво ако тези фондове станат толкова успешни, че превърнат златото в балон?
„Имаше сценарий за потенциално перфектна буря, когато изведнъж златото ще попадне в „лапите” на хедж фондовете и пазарните играчи, при много, много агресивни залагания. Това би предизвикало скок на цената на златото, а след това и рязък срив”, спомня си част от дискусиите Бъртън.
„Най-голямото ни притеснение, беше свързано с това, че ако „изгори” друго поколение инвеститори после ще започне да се разказва същата стара проклета история”, казва той, като визира опасенията на мнозина инвеститори, породени от срива на златото през 22 януари 1980 г.
Влияние
Фондът Спайдър Гоилд е листнат на борсите в Япония, Хонг Конг, Сингапур и Мексико Сити. Цената на златото нараства, тъй като още фондове се включват в проекта. Цената на златото е нараснала с 58 процентаза 18-те месеца, последвали началото на търгуването от страна на Спайдър.
Популярността на златото продължава да расте, тъй като инвеститорите се вкопчват в осезаемия актив, докато правителства и централни банки, водени от Федералния резерв, наливат повече от 2 трилиона долара в световната финансова система.
Жълтият слон
Президентът на Световна банка, Робърт Зелик предложи Г20 да използва златото като международна отправна точка при очакванията към пазара по отношение на дефлация, инфлация и бъдещите котировки на валутите.
„Златото е жълтият слон в стаята”, коментира Зелик на 10 ноември. „Пазарите вече използват златото като алтернативен паричен еквивалент, тъй като доверието към системата е ниско.”, допълни той.
И въпреки че Сорос нарече златото балон, той не затвори пазарните си позиции
„Всичко опира до това, къде се намираш в този балон”, заяви световно известният инвеститор в своя реч, организирана от Канадския международен съвет в Торонто на 15 ноември. „Настоящите условия на реален натиск към дефлация и страх от инфлация са идеални условия за ръст в цената на златото”, коментира той.
„Най-големият недостатък е, че прекалено много хора са наясно с това, хедж фондовете имат широки експозиции”, продължи Сорос.
Проучване от професор по Финанси в университета Уортън показва, че златото се представя по-зле от други акции и дори от недвижимото имущество в дългосрочен план. Реалната възвращаемост е едва 0.6 % за година от 1802 г. насам, при 6,6% от акции, 3,6% от облигации. Едно от малкото неща, които златото бие ..е доларът, твърди професорът.
За разлика от при другите активи като петрол или зърно, които могат да бъдат консумирани на база икономически фактори, истинската стойност на златото трудно би могла да бъде определена от инвеститори. Най-често за нея те съдят от страховете от инфлация или финансов срив.
„Ако можете да прецените как инвеститорите ще оценят въпросните страхове ще се справите добре”, заключи професорът.

еxpert.bg