Извънредна ситуация заради газовата криза?
Обмисляме да предложим на правителството да въведе извънредно положение, защото това ще даде възможност на държавата да помогне на бизнеса чрез държавния бюджет. Това каза днес Евгений Иванов, член на Управителния съвет на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) по време на организирана от ГЕРБ и фондация „Робърт Шуман“ кръгла маса, посветена на енергийната политика на Европа и предизвикателствата пред България.
По оценки на правителството отпреди два дена загубите за българския бизнес от спрените газови доставки възлизат на над 100 млн. лв.Тази сутринза пореденпът доставките не бяха възобновени.
Трябва спешно да бъде разширено хранилището в Чирен и да бъде изградено ново в Галата, като то остане суверенно българско, каза Иванов. Средносрочно трябва да се осъществят проектите по свързване на българската газотранспортна инфраструктура с тази на съседните страни, посочи той.
Русия и Украйна са виновни за създалата се ситуация, но има и трети виновник, и това са българската държава и нейните управници, каза по време на форума председателят на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев. За мен има три направления, по които трябва да се действа – да се оптимизират нашите енергийни източници, да се разнообразят доставчиците на енергийни ресурси и да работим в сферата на възобновяемите източници, каза той.
Българската евродепутатка от Европейската народна партия (ЕНП) Румяна Желева пък посочи важността на енергийната политика за ЕС като цяло. Тя заяви, че сред представените вчера от Чехия приоритети при председателството на съюза енергетиката е била посочена като част от трите най-важни посоки в своята политика. „По този начин чешкото председателско е второто след това на Франция, което поставя енергетиката в ядрото на своята работа“, каза Желева.
Очаква се и шведското председателство, което следва след това на Чехия, също да се занимава активно с тази сфера. По мнението на Желева това отваря вратата за изграждане на обща енергийна политика, като се очаква да започне реална работа в тази насока.
Желева изложи позицията на ЕНП, като според вижданията на десните в ЕП е крайно време да се предприемат конкретни действия и да се престане единствено с „пожелаването на изграждане на единна политика“. Това, което дискредитира общата политика, е възможността за двустранно договаряне на договорите за доставки.Необходимо е намирането на възможности за „нови енергийни миксове“ като част от система за устойчиви и дългосрочни решения по отношение на енергийната зависимост, смятат още европейските демократи. Важно е и изграждането на ядрени енергийни мощности под формата на съвместни проекти между държавите. По думите на Желева така щяло да бъде възможно да се преодолее категоричната позиция на някои страни срещу ядрената енергетика.
Последната водеща точка от позицията на ЕНП е намирането на алтернативни източници на енергия, както и на алтернативни доставчици. Такъв подход би разрешил избягването на ситуации като настоящата занапред, посочи Желева. Проблемът обаче бил, че въпреки общите насоки все още не е намерен консенсус по подхода за постигането им дори в рамките на ЕНП.
Кризата с газа от последните дни ни даде четири основни урока, смята Весела Чернева, която е директор на Европейски съвет за външна политика за България. На първо място стана ясно, че по стратегически въпроси двустранните договори не работят. Вторият урок може да бъде кръстен „не на посредниците“, тъй като се оказа, че всички договори на Газпром са сключвани с посредници, особено с такива, в които основно участие има самият руски гигант, а това предполага големи възможности за корупция.
Другите два урока според Чернева са това, че настроенията в българската общественост променя позитивната си нагласа към Русия и това, че продължаващата вече 13 дни криза е полето, в което България може да търси подкрепа. Проблемът тук обаче е кризата на влияние, което ЕС има по отношение на Източните държави. През последните дни нито един от големите европейски лидери не даде знак какво мисли Европа и какви мерки ще бъдат предприети за осигуряването на енергийната независимост.
Ключът към разбирането на кризата се крие в намеренията на Русия да създаде „една евразийска империя от нов тип“ след двата мандата на Путин като президент, смята социологът Антоний Гълъбов. Схващанията на руската държава е, че Европа е една периферия за Русия, а не може да се определя като център, е мнението на специалиста.
Investor.bg