Измамникът на века показа колко глупави могат да бъдат богатите

Бърнард Мадоф е работил като телохранител, за да припечели достатъчно и да създаде собствена финансова компания. Почти половин век по-късно колосалната пирамида, в която се превръща тази компания, вече не може да се задържи на повърхността.Със сигурност са изчезнали поне 17.1 млрд. долара, които в началото на годината са под управлението на Мадоф. Признанието му, че измамата е за около 50 млрд. долара, звучи все по-правдоподобно. Негови клиенти вече обявиха, че са изгубили малко повече от половината от тази сума. На 16 декември шефът на Корпорацията за защита на инвеститорите в ценни книжа, която възстановява каквото може от загубите на вложителите, обяви, че множеството банкови сметки на 70-годишния Мадоф са в „пълен хаос“ и ще са нужни почти 6 месеца нещата да се изяснят. Трудно е да си представим по-подходящ финал за най-лошата година за Уолстрийт от десетилетия насам. С всеки изминал ден списъкът на известните жертви става все по-дълъг и звезден. Сред тях са прочути милиардери – Стивън Спилбърг, собственикът на бейзболния „Ню Йорк Метс“, 90-годишният крал на конфекцията Карл Шапиро, който вероятно е загубил 545 млн. долара, хиляди богати пенсионери и редица предимно еврейски благотворителни организации, някои от които сега ще са принудени да спрат работата си. Десетки финансови компании с претенции също са оплетени в мрежата му – сред тях са банки от калибъра на „Сантандер“ и HSBC, както и „Феърфийлд Грийнуич Груп“, специализирана в алтернативни инвестиции, които поверили 7.5 млрд. долара на Мадоф.Дейността на фирмата на Мадоф напомня на магазин за хедж фондове, но всъщност той е оперирал с парите на клиентите си през брокерски сметки в своята фирма, както биха постъпвали „Мерил Линч“ и „Смит Барни“ например. Голяма част от парите са били прехвърляни на специални доверителни фондове, които са инвестирали в множество хедж фондове и били прехвърляни към Мадоф чрез други доверителни фондове, с които той имал специални отношения. Някои банки като холандския клон на „Фортис“ например отпускали щедро заеми на доверителни фондове, които искали да инвестират. Ясно е защо клиентите са били лесно привлечени. Репутацията на Мадоф е първокласна – той е водеща фигура на пазара, бил е шеф на NASDAQ, правителствен съветник по борсови въпроси и виден филантроп. Отклоняването на някои от потенциалните инвеститори и съветите към клиентите да не споделят прекалено много с външни лица за инвестициите си създават у тях чувство за изключителност. Освен това той осигурява възвръщаемост – в рамките на около 10% доходност годишно. Независимо от това дали на пазара има трудности и сътресения.Тъкмо това би трябвало да послужи като сигнал за опасност: резултатите са подозрително равномерни и сигурни. Мадоф почти никога не отчита загуби, дори и в трудни месеци – например през ноември, когато индексът S&P губи 7.5%. Сега той си признава, че е постигал това с пирамидалната схема, в която доходността на съществуващите клиенти се осигурявала с парите на новите инвеститори. Мадоф твърди, че е прилагал инвестиционна стратегия, при която купувал и продавал различни видове акции, за да се намали ефектът от големите разлики в цените. Тези, които си направили труда да се вгледат в подхода му, обаче намерили достатъчно основание за притеснение. Консултантската компания Aksia заключава, че опционният пазар S&P 100 е прекалено малък за мащаба на портфолиото на Мадоф. Компанията MPI прави анализ през 2006 г. и така и не успява да открие стратегия, която да съответства на приходите му. Това не е единственият сигнал за опасност. На всеки три месеца акционерните участия се ликвидират, вероятно за да се избегне декларирането на силни позиции. Кръстникът на електронната търговия Мадоф държи бизнеса си на допотопно ниво – клиентите и мениджърите на доверителни фондове нямат онлайн достъп до сметките си. Още по-тревожно е, че Мадоф сам прави счетоводството си. Бизнесът му е одитиран, разбира се, но от малка фирма с трима служители, една от които е секретарка, а другият – 80-годишен човек от Флорида. Може би най-силният предупредителен знак обаче е тайнствеността на инвестиционния бизнес на Мадоф. Това е черна кутия, управлявана от малък екипи от голяма дистанция чрез доста по-голямото от компанията брокерско звено. Клиентите са държани на тъмно. Това обаче не ги тревожи, докато възвръщаемостта им остава стабилна. Приемат, че не бива да карат Бърни да разкрива стратегията си, както никой не пита за магическата формула на „Кока-кола“. Мадоф е крайно ясен в посланието си, като от време на време отхвърля клиенти, които задават неуместни въпроси. Търговията също е доста примитивна. Сега фирмата се разследва за изпреварващо закупуване, установени са и технически нарушения. Някои клиенти подозират, че Мадоф върши нередности, но не и такива, които да застрашат парите им. Смятат, че той търгува незаконно в тяхна полза чрез вътрешна информация. Пропуските в дю дилиджънса на толкова много доверителни фондове ще нанесе тежък удар на индустрията. На тях им се плаща да проверяват мениджъри, да подбират най-добрите и да диверсифицират капитала на клиентите – и те не се справят добре с нито една от тези задачи. Някои инвеститори с право са ядосани, че фондовете им са използвани само за да се изсипят в лапите на Мадоф. Това е последното, от което хедж фондовете се нуждаят в момент, когато са затрупани от искания за погасяване. Финансовите фирми, които са работили с Мадоф, се стягат за вълна от дела от частни и юридически лица с дълбоки джобове. Хедж фондовете също са под натиск да бъдат по-строго контролирани. „Аферата показва необходимостта правителството да прилага по-добре правилата, вместо да пише нови“, смята Роберт ван Гровър от юридическата кантора Seward & Kissel.Инвестиционният бизнес на Мадоф е бил наблюдаван от Комисията по ценните книжа и борсите, но тя не прави нито едно разследване, въпреки че получава оплаквания от инвеститори и конкуренти още от края на 90-те години. Това се обяснява с позициите на Мадоф на Уолстрийт и близостта му с неколцина от влиятелните фигури в комисията. Племенницата му, която е адвокат във фирмата, дори се омъжва за бивш служител от екипа, инспектирал счетоводството на отдела за маркетмейкинг през 2003 г. И тогава не са открити нередности. В необичайно самопризнание шефът на Комисията по ценните книжа и борсите Кристофър Кокс нарече „дълбоко тревожен“ начина, по който е работено по случая, и обеща разследване на „многобройните пропуски“. След като вече стана мишена на атаки заради взривяването на инвестиционните банки, сега повече отвсякога е възможно Комисията да бъде преструктурирана или дори разформирована при регулаторните реформи, които се очаква да предприеме новият американски президент Барак Обама. Той вече номинира Мери Шапиро за мястото на Кокс. И правилата ще се нуждаят от промяна. „Всички инвестиционни мениджъри, не само от взаимните фондове, може да бъдат принудени да използват външни клирингови агенти, за да се гарантира проверка от трета страна“, казва Лари Харис от Факултета по бизнес на Университета на Южна Калифорния. От затягане се нуждае и регулацията на счетоводителите на финансовите фирми. Трябва да се насърчи и разкриването на нередностите. Мадоф твърди, че е действал сам. Но като се има предвид огромното количество книжа, които трябвало да се обработват, за да работи пирамидата, едва ли е възможно никой друг да не е знаел. Инвеститорите обаче трябва да помогнат преди всичко сами на себе си. Тази пирамида може и да е без прецедент, но уроците са си старите – заеми ключови позиции и проучвай внимателно всичко. Това е от особено значение за мениджърите, които работят в сянка или изглеждат недосегаеми, и особено важно във времена, когато изкушението за измама расте пропорционално със склонността за спекулации. „Винаги ще има овце за стригане“, както пише Чарлз Киндълбергер. Да се надяваме, че никога няма да се наредим сред тях.