Износът – траен фактор на растеж за икономиката ни

Износ, преки чуджестранни инвестиции, устойчив и растящ БВП на глава от населението– това са двигателите на икономически растеж, доказали се в последните години. Те ще продължат да движат икономиките напред, местни и глобални и в следващите 5-10 години. От правилното им балансиране зависи доколко тематиката за кризата и нейните последствия ще остава все по на заден план. Около този извод се обединиха участниците в провелата се днес международна икономическа конференция „България и светът в развитие. Индустриите на растежа”. Тя бе организирана от сп. „Мениджър” и протече при изключително висок интерес. В зала „Триадица” на столичния Гранд Хотел София се събраха водещи икономисти и финансисти, български и чуждестранни висши мениджъри.

Дали 2014-та ще е първата следкризисна година, в която оптимистичните нагласи ще започнат да доминират и все повече ще се разсъждава върху възможностите за развитие и растеж? Има безспорни индикации в тази посока. Доколко обаче те ще се задълбочават на местна почва зависи най-вече от възстановяването на страните от ЕС, заяви министърът на финансите Петър Чобанов при откриването на конференцията. Със сигурност вече е ясно, че предкризисният модел за развитие на българската икономика не е приложим в близка и по-далечна перспектива, най-вече по отношение на потока от преки чуждестранни инвестиции.

Глобалната криза пренареди модела на икономиката ни, а и състоянието на международните финансови пазари е такова, че трудно можем да разчитаме на голям обем преки чуждестранни инвестиции, посочи той. Като траен фактор на растеж за страната ни се очертава износът и обнадеждаващото е, че все по-добри резултати в това отношение, освен традиционно силни сектори като добивната, нефтопреработвателната и текстилната промишленост бележи и автомобилостроенето – в частност производството на автомобилни части, коментира Чобанов. Той обаче подчерта, че не е привърженик на идеите за стимулиране на отделни отрасли като фактор за растеж, а на политиките за подобряване на бизнес средата, което да доведе до ускорено развитие и да се усети от всички сектори на икономиката. Това е приоритет на държавната политика и сред мерките за постигането му са запазването на ниски данъчни ставки за бизнеса, както и редица стартирани инициативи в подкрепа на стартиращи и иновативни предприятия, на малкия и средния бизнес.

България да се съсредоточи върху диверсифицирането на износа, като се стреми да увеличи дела на индустриалната продукция, препоръча Даниел Грос, директор на Центъра за европейски и политически изследвания в Брюксел. Здравен проблем попречи на експерта да присъства лично на конференцията и той се включи чрез видеовръзка. България е много отворена икономика, около 70% от БВП на страната се формира от търговия. Това означава, че е доста интегрирана в световния търговски обмен.

По негово мнение страната ни обаче изнася предимно суровини, делът на индустриалната продукция, която създава висока добавена стойност и работни места е недостатъчен. Това крие рискове, всеки срив на стоковите пазари ще влияе негативно на икономиката на страната, смята Грос. Застраховката срещу подобни колебания, които по негови прогнози могат да дойдат откъм нововъзникващите пазари е именно диверсификация на експорта и ориентирането му към индустриално производство.

Контратези в цифри и факти на съвета на Грос обаче представиха Лъчезар Богданов, икономист и управляващ партньор в Industry Watch и Владимир Каролев, икономист и управляващ партньор на „Балканска консултантска компания”. Сред секторите с най-голям ръст на износа в последните години са лекарства и козметика, цветни метали, електрически машини и оборудване, транспортни средства, посочи Богданов.

Няма нищо страшно в това, че изнасяме суровини, защото повечето от тях не ги произвеждаме, а ги внасяме, преработваме ги и тогава ги експортираме, така че зависимостта от движенията на световните стокови пазари не е от решаващо значение, допълни и Владимир Каролев. Той опроверга и трите най-често срещани мита в обществото за икономиката на страната: че в България нищо не се произвежда; че България нищо не изнася и че земеделието ни е унищожено. Фактите сочат, че от няколко години насам износът расте в двуциферни измерения, а земеделската продукция приключва всяка година с излишък, заяви Каролев. Икономистът даде и конкретна идея за раздвижване на ръста на преките чуждестранн инвестиции – да се отвори наново приватизацията и да се допусне концесионерството в големи инфраструктурни сектори като пътното строителство.

Сред възможните стимули за ускорен растеж Лъчезар Богданов от своя страна добави препоръки за специализация в определени глобално продавани бизнес услуги, преструктуриране на изостанали и контролирани от държавата сектори и повишаване на конкурентоспособността и производителността в традиционни бизнеси. Добър ориентир, според него, за производства, които могат да станат перспективни е потребителското поведение. Хората днес тъсят и купуват различни неща, отколкото преди 10 години, коментира Богданов.

Европа е на прага на индустриален ренесанс и България трябва максимално да използва този шанс като се включи активно в усвояването на грантове и фондове, които ще бъдат насочени към подготвяните програми за реиндустриализация на общността, отбеляза и Франк Янсен, член на УС и изпълнителен директор „Финанси” и „Малки и средни предприятия” в СИБанк, който представи гледната точка на банковия сектор по отношение на инструментите за траен и устойчив икономически растеж. Сред ключовите фактори за постигането му той открои необходимостта от политическа и финансова стабилност, а също и извеждането на преден план на някои плюсове на страната ни. „Имате много добре подготвени кадри за управление на бизнеса във всеки един сектор. Общоизвестна истина е, че в бизнеса са важни три неща – мениджмънт, мениджмънт и мениджмънт”, подчерта Янсен.

Ако България иска да стане наистина просперираща, трябва фундаментално да се промени образователната й система. Защото високообразованите кадри са най-сигурният фактор на растеж, сложи финал на дискусията Даниел Грос.