Изповедта на един банкер

Алчността на банковите служители, незаинтересоваността на мениджърите и липсата на достатъчно държавен контрол доведоха до финансов срив
Джералд Ендърсън – бивш банкер, не изглежда така, както си представяме омразните финансови жонгльори и банкери. Той е с рошави коси, обут в дънки и кара стар мотопед. 36-годишният Ендърсън е работил 12 години в Лондонското сити, във финансовата Мека на Европа, и е печелил много пари. В началото на тази година се отказал от професията, съвсем навреме преди голямата финансова криза. Всъщност искал да направи това още преди години, но отказът му се оказал труден, поради голямото заплащане, което получавал. Ендърсън говори открито за годините, прекарани като банкер. Например: за лукса,в който потъваш:
Прахосничеството става стил на живота ти
„Бях за пет дни в Лас Вегас с клиенти, канех ги на обяд за хиляда лири, за две хиляди – на вечеря и нощен клуб след това. Премного пиене и забавления, хората консумираха до побъркване: Ферари и костюми за по четири хиляди лири!“, обяснява бившият банкер и добавя, че за мнозина кокаинът се превръща в постоянен спътник.Всички преследват само една цел: така наречения бонус или премия в края на годината. Точно затова се разработват все нови и нови, и все по-рискови финансови инструменти, с които да се получат все по-бързи и по-големи печалби, гарантиращи премии. Това поведение е основната причина за срива на финансовите пазари, казва бившият банкер Ендърсън. Той обаче никога не е предполагал, че сривът ще бъде толкова голям, пише “Дойче веле”. Ендърсън прави трезв анализ на причините и ги намира в алчността, в бързата печалба и липсващите правила.
Алчността е главният мотор
Той заслепява пред опасността от възможни рискове. Та нали в крайна сметка въпреки всичко нещата вървят – години наред! Наистина ли никой от банкерите не се е притеснявал за сигурността на вложенията? „На тях им беше все тая, защото когато гледаш само към премията в края на годината, не се замисляш, какво ще стане след три години, защото дотогава може и да не си в бранша при този всеяден манталитет“. Според Ендърсън главната отговорност за случилото носят шефовете на банките, които оставили нещата на самотек, но и държавният контрол, т.е. правителствата, които не се загрижили за въвеждането на повече правила в системата.
Светът като казино
„Босовете не се интересуваха, надзорните служби имаха твърде малко персонал, а служителите на банката се въртяха като луди, за да натрупат колкото се може повече пари в един свят, на който гледаха като на казино“.Да, но сега залаганията в казиното свършиха и държавата, т.е. данъкоплатците трябва да поемат загубите.