Изригване след нокдаун
Търговията на валутните пазари беше разнопосочна и изключително волатилна през изминалата седмица. Щатският долар буквално беше в нокдаун в началото на периода след поредица от положителни данни за глобалната икономика, които подкрепиха търсенето на по-високодоходни, но и по-рискови активи за сметка на зелените пари.
Американската валута регистрира най-ниските си стойности спрямо оновните валути от октомври 2008 г. насам. Еврото достигна нива от 1.4450 долара, а стерлинга чукна 1.7040 долара.
Китайският производствен индекс регистрира най-високите си стойности за последните 12 месеца в резултат на бум на кредитирането в азиатската държава.
Еквивалентните проучвания за САЩ, Великобритания и еврозоната също показаха рязко подобрение в един от най-важните сектори на икономиката.
Финансовите пазари бяха на гребена на вълната от оптимизъм и до средата на седмицата петрола вече беше достигнал нива над 72 долара за барел, а глобалните фондови индекси се търгуваха на най-високите си нива за 2009 г.
Английската централна банка укроти развилнялата се британска валута в четвъртък, след като противно на очакванията увеличи програмата си за изкупуване на държавен дълг на 175 милиарда паунда и остави основния лихвен процент (ОЛП) непроменен на 0.5% на редовното си заседание за монетарната политика. Действията на АЦБ подсказват, че британската икономика все още изпитва сериозни трудности, въпреки редица обнадеждаващи икономически показатели през последните 2 месеца.
След новината стерлингът се срина с 3 цента до 1.67 долара спрямо зелените пари. Еврото също поскъпна спрямо паунда, след като Европейската централна банка не промени лихвите и прогнозира възстановяване на европейската икономика през 2010 г.
В края на седмицата ненормалната тенденция доларът да поевтинява след положителни данни за американската икономика беше нарушена за първи път от началото на световната икономическа криза. Данните за заетостта в САЩ отбелязаха загуба на 247 хил. работни места през юли спрямо 443 хил. за предходния период и драстично под очакванията за съкращаването на 320 хиляди души. Нивото на безработицата също падна от 9.5 до 9.4%.
Щатският долар изригна след оповестяването на данните и върна голяма част от загубите си от началото на седмицата. Зелените пари добавиха 1.16% към стойността си спрямо еврото в петък и завършиха седмицата на 1.4180 долара.
Силните петъчни данни дойдоха след положителните показатели за производствения и сектора на недвижимостите и подсказаха, че най-голямата икономика в света ще се възстанови преди останалите развити държави и това вероятно ще доведе до по-високи лихви, засилено търсене на доларови активи и по-силен долар.
Лихвената разлика между дългосрочните американски и европейски облигации беше в полза на американските ценни книжа за първи път тази година, а щатските лихвени фючърси със срок юни 2010 достигнаха доходност от 1.25% в петък. Това означава, че очакванията на пазарите са Федералния резерв плавно да увеличи основна лихва до тези нива през следващата година.
След последното заседание на централната банка миналия месец, председателят Бен Бърнанки заяви, че Фед е готов да затегне монетарната си политика, когато има ясни индикации, че макроикономическите условия са се подобрили, но също така отбеляза, че очаква ниски лихви до края на 2010 г.
Тази седмица Федералният резерв ще има възможност да направи преоценка на икономическите условия и плановете си за монетарната политика на редовното си заседание в сряда, но икономистите не очакват централната банка да сподели пазарния оптимизъм и да обяви край на рецесията, тъй като технически са необходими 2 последователни тримесечия от подобрения на водещите икономически индикатори.
Предстояща седмица
Централно място в икономическия календар тази седмица заема гореспоменатото заседание на Комитета за определяне на монетарната политика (FOMC) към Федералния резерв. Не се очаква Фед да промени основната лихва и дори програмата си за количествени намаления в близко бъдеще.
Докладът на комитета ще бъде следен под лупа от пазарните участници за позицията на централната банка относно времето необходимо за възстановяване на реалната икономика и плановете за затягане на монетарната политика чрез оттегляне на програмата от количествени намаления.
Силен ефект върху валутните и фондовите пазари вероятно ще имат и данните за индекса на потребителските цени и продажбите на дребно. Друго много важно предстоящо събитие е доклада на Английската централна банка (АЦБ) за инфлацията, който ще даде отговор на въпроса защо централната банка изненада пазарите през изминалата седмица чрез увеличаване на програмата за количествени намаления.
Също така, вниманието на пазарните участници ще бъде насочено към БВП на еврозоната, който се очаква да покаже намаляване темпа на свиване на икономиката през второто тримесечие.
Финанси