ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ – Април 2009

Кризата в България се развива със закъснение от две до три тримесечия спрямо кризата на западноевропейските икономики. Външната среда, която привнесе кризата у нас, продължава да е в период на рецесия.

Много вероятно е общият икономически растеж у нас за първото тримесечие на 2009 г. да е отрицателен – около минус 1-2% на годишна база. Очакванията за цялата 2009 г. са в два варианта. Песимистичният е, че при забавяне на възстановяването на растежа в ЕС, у нас за годината също може да се очаква спад. Оптимистичният вариант е възстановяване на растежа с вътрешни сили и при по-благоприятна външна среда от втората половина на годината – за годината растежът би могъл да е около 1-2%. Очаква се забавяне на растежа в селското стопанство, растежът в услугите ще се колебае около 0 до 1%. Ще има снижаване на растежа в строителството и спад в промишлеността поне до средата на годината. По-оптимистичните очаквания са свързани с възможностите за запазване на минимален растеж или поне минимален и еднократен спад на крайното потребление. Реалният, макар и много нисък, растеж на инвестициите продължава да е напълно постижим – при възможно най-добро използуване на средствата от европейските фондове. Спадът на външната търговия ще продължи до възстановяване на предишното или частично пренасочване към друго външно търсене. В полза на оптимистичния вариант би било пренасочване на потреблението (както крайното, така и производственото, доколкото е възможно) от външни към вътрешни промишлени стоки и някои услуги (туристически, транспортни, бизнес услуги и др.), както и търсене на възможности за известно пренасочване на износа към по-малко засегнати от кризата пазари.

Независимо от двукратното намаляване на растежа на БВП през последното тримесечие на 2008 г. (на 3.5% при 6.9% за последното тримесечие на 2007 г.), за цялата 2008 г. той се забави незначително спрямо растежа за 2007 г. (от 6.2 на 6%) поради рекордно високите темпове от първите три тримесечия. Най-обезпокоително от страна на производството на БВП през последното тримесечие бе влошаването в сектор индустрия, което се дължи на задълбочаване на спада на добавената стойност в промишлеността, започнал още през третото тримесечие. Динамиката в строителството също се забави в пъти, но беше все още положителна. С най-голяма тежест за общото забавяне на растежа в икономиката обаче бе свиването на растежа в сектор услуги, чийто дял в БВП е преобладаващ. В динамиката по елементи на крайното използване на БВП за последното тримесечие на 2008 г. се наблюдава рязко свиване на растежа на потреблението на домакинствата, спад на колективното потребление, забавяне на растежа на инвестициите спрямо предходното тримесечие (но интересното е, че той остава по-висок спрямо растежа година назад). Най-очакван, пред вид влиянието на неблагоприятната международна среда, бе спадът във външната търговия със стоки и услуги.

В бързо променящата се в последните месеци обстановка, месечните данни за реалната икономика дават по-ясна картина на зараждането, посоката и скоростта на текущите процеси и ориентир за очакванията. Продължава започналото от октомври влошаване на реалния обем на промишленото производство. Предварителните данни за февруари показват месечен растеж с 5.6%, но на годишна база спадът в промишлеността продължава да е значителен (17.7%). Подобна е тазгодишната картина и в строителството, където също има спад на годишна база, макар и по-слаб в сравнение с промишлеността. През февруари спадът на строителната продукция на годишна база продължава, но в сравнение с януарския е по-малък (5.8%). Картината се повтаря и в търговията, където за февруари спадът се задълбочава до 10.1% на годишна база.

Низходящото изменение на общия показател за бизнес климата се запази в първите два месеца на 2009 г., но бе вече значително по-слабо, а март донесе добра новина – покачване! Макар и само с 0.6 пункта, подобряването продължи и през април, когато с изключение на строителството в останалите отрасли (промишленост, търговия на дребно и услуги) показателят бизнес климат нараства спрямо предходния месец. Това е основание през второто тримесечие да очакваме възвръщане на икономиката към растеж, макар и вероятно сравнително нисък.

Забавянето на икономическата динамика в света, а от октомври 2008 г. и в страната ни, бе последвано от декември насам със свиване на дефицита по текущата сметка на платежния ни баланс в сравнение с дефицита за същите месеци година назад. За януари – февруари 2009 г. дефицитът намаля двойно спрямо същия период на 2008г., което се дължи на по-ниските дефицити по търговското салдо (с 501.8 млн. евро) и по статия Услуги (със 170 млн. евро), и увеличението на салдото по статията Текущи трансфери (със 148 млн. евро). Свиването на външната търговия се характеризира с по-голям спад на вноса. Забелязват се наченки за промяна в стоковата и географската структура в резултат на влошената пазарна конюнктура. В условията на затруднен достъп до финансиране и свито потребление притокът на капитали отвън намалява, но все още в много по-малък обем от очакваното. Не се наблюдава отказ от инвестиционни проекти, а само изчакване да се подобрят условията.

Изменението на потребителските цени от началото на годината е слабо. Натрупаната инфлация за първите три месеца от началото на годината достигна 0.6% (2.5% година назад). Сред бизнеса към април преобладават очаквания за понижаване на продажните цени. При очакванията ни за спад на общия растеж през първото тримесечие и слаб растеж през второто, както и за вяло нарастване на потреблението поне до средата на годината, очакваме повече месеци с дефлация на потребителските цени, или в отделни месеци по-дълбока такава. За цялата 2009 г. не очакваме да се натрупа повече от 3-4% годишна инфлация.

За първи път от няколко години мартенската и февруарската безработица, регистрирана в бюрата по труда, макар и да се понижават на годишна база, са вече малко по-високи спрямо предходния месец. В предходните четири години безработицата за тези месеци е била по-ниска както спрямо нивото година назад, така и спрямо предходния месец. Усилията за оптимизиране организацията на труда с цел повишаване на производителността и качеството на предлаганите стоки и услуги при запазване вместо намаляване на работните места ще се отразят макроикономически, ако не в нарастване, то поне в запазване на потенциала на домакинствата като крайни потребители и спестители в страната.

В изпълнение на политиката към предприятията с цел стимулиране на малкия и среден бизнес през 2008 г беше създадена Българска банка за развитие, която от началото на 2009 г. е предоставила 230 млн.лв. на 12 търговски банки за кредити за малки и средни фирми. През март 2009 г. бе приета Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2009–2018 г. която предвижда различни инструменти за рисково финансиране на разходи за научни изследвания и иновации и внедряване на високотехнологични научни разработки – венчърни фондове, гаранционни фондове и др. Правителството се опитва да противодейства на инвестиционния отлив с направените промени в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) чрез обявените нови прагове за подкрепа на инвеститорите.

Публичните финанси като цяло са стабилни, но за февруари бе отчетен спад в бюджетния излишък – спрямо януари 2009 г. с 35.2 на сто, а спрямо нивото от година по-рано с 1.3 на сто. През февруари 2009 г. бе отчетен и спад на годишна база и на събраните приходи от ДДС, който се дължи на драстичното свиване на обема на вноса в страната и съответно по-ниски постъпления от ДДС от внос, както и по-ниските цени на горивата и суровините на международните пазари. Фискалният резерв, след лек ръст през януари, към февруари 2009 г. отново спада. Миналогодишната динамика на резерва наред с настоящата икономическа ситуация са основание да се очаква занапред да има по-слаб растеж или задържане на нивото от края на 2008 година.

Приоритет на активна социална политика на пазара на труда стават лицата, засегнати от свиването на производството. Приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване от началото на годината нарастват, въпреки отчетеното повишение на безработицата. Същевременно, с новата формула за изчисляване на пенсиите с по-висок коефициент на заместване на дохода за всяка година осигурителен стаж, разходите за пенсии също се увеличават. В проекта на здравното министерство за преструктуриране на болничната мрежа през 2009 г. не се предвижда съкращаване на заведения, а главно преструктуриране на дейности и нови критерии за оценка на болниците.

Основен елемент в Европейската политика за околната среда е увеличаване дела на възобновяеми енергийни източници в структурата на енергопотреблението на страните-членки, който у нас сега е под 1 процент. Очаква се той бързо да нарасне предвид преференциалните тарифи за изкупуване на ток от ВЕИ у нас и от намаляването на интереса в много европейски страни към алтернативните източници на енергия заради прекалено високата й цена. Принципни несъгласия от страна на ЕК са причината през март т.г. процедурите по Оперативна програма Околна среда да бъдат спрени, а част от утвърдените проекти да бъдат преразгледани – главно условие за да продължи европейското финансиране на водната инфраструктура е изработването на обща национална позиция и пристъпването към нейното реализиране в близките месеци.

Финансовата система е стабилна въпреки продължаващото забавяне на темповете на растеж. Паричното предлагане забави своя растеж до 7.6% на годишна база към февруари 2009 г. Наблюдава се низходяща тенденция на лихвените проценти по повечето кредити на месечна база, но все още на годишна база статистиката отчита ръст. Към февруари се покачват единствено лихвените проценти при Други кредити (с 0.52 процентни пункта) и Кредити за потребление (с едва 0.08 пр. пункта). Лихвените проценти по Жилищните кредити на месечна база спадат с 0.54 пр. пункта, но на годишна покачването е с 1.72 пр. пункта. Лихвените проценти по депозитите също започват да вървят надолу, но все още остават над нивото от година по-рано. Притесняващ е фактът, че от декември 2008 г. делът на лошите кредити започва бързо да се покачва.

За разлика от други банкови системи в ЕС, банковият сектор у нас започна 2009 г. с положителен финансов резултат, което засилва капацитета на системата и на отделните кредитни институции в случай на резки промени в параметрите на финансовото им състояние. Ликвидната позиция на банковата система остава адекватна на структурата на привлечения ресурс. Продължава възходящата динамика на лизинговия пазар. Приходите на застрахователния пазар забавят нарастването си.

През първото тримесечие на 2009 г. низходящият тренд на капиталовия пазар в страната продължи. За периода индексите на борсата спаднаха с около 20%, като SOFIX достигна нивата си отпреди близо 6 години, а по-широкият индекс BG40 отново остана под стартовата си стойност от февруари 2005. Така за последните 12 месеца спадът на българската борса достигна 77%, измерен посредством SOFIX. Пазарната капитализация за първото тримесечие също отбеляза закономерен спад – с близка до спада на индексите стойност от 20%, а като съотношение спрямо БВП на страната достигна до 13% при над 40% преди година. Сериозен спад от 40% бележат и реализираните обороти за тримесечието. Наблюдават се значителни флуктуации на този показател между отделните периоди, а на годишна база той бележи още по-сериозно намаление от 52%. Все пак, следва да се има предвид и влиянието върху него на цените на търгуваните инструменти, които за последната календарна година сериозно намаляха. От друга страна, броят на изтъргуваните инструменти за тримесечието бележи много по-слаб спад спрямо първото тримесечие на 2008 г., още повече че тогава първите ефекти на световната финансова криза едва започваха да се усещат. Ниските стойности на индексите и на цените на търгуваните акции в частност дават все повече поводи за размисли дали пазарът не е достигнал най-ниските си нива. От една страна, фундаментът на много компании отдавна индикира подходящи нива за покупка, т.е. за възможни бъдещи възходящи движения, но от друга страна пазарът все още се влияе много силно от чисто психологически фактори, които ограничават възможностите за рационални анализи и респективно – за обосновани предвиждания

ЕНЕРГЕТИКА. Столичната „Топлофикация” е държавна собственост и би могла да стане част от БЕХ. ДКВЕР се произнесе по предложенията на „Булгаргаз”ЕАД за 11% намаляване на цената на природния газ за второто тримесечие на 2009 г. и поисканото от ЧЕЗ 10.5 процентно увеличение на цената за производство и доставка на електроенергия. „Енел” увеличи мощността на ТЕЦ „Енел Марица Изток 3″ до 908 мегавата при рехабилитацията на сероочистващите инсталации на централата. България ще бъде финансирана със 105 млн. евро за изграждане на газови междусистемни връзки с Гърция и Румъния, модернизация на хранилището в Чирен и изграждане на ново при Галата, за построяване на българо-гръцки терминал за втечнен газ в района на Егейско море.

ТРАНСПОРТ. Подписано е споразумение между България и Гърция за улесняване на трансграничния жп трафик. България подписа „Кодекс за поведение при взаимодействие на участниците в разследване на сериозни инциденти и авиационни произшествия в областта на гражданското въздухоплаване“ на Европейската конференция за гражданска авиация. България и Румъния се договориха изпълнителят на Дунав мост 2 да ускори строителните дейности на румънска територия. Започна изграждането на стартовата шахта на софийското метро на отсечката бул. „Патриарх Евтимий“ – НДК – бул. „Черни връх”. В ИА “Морска администрация” стартираха два партньорски проекта за чисти води. Строителството на Автомагистрала “Люлин” отново е в закъснение, Автомагистрала “Тракия” отново е с неизвестно бъдеще след спирането на търговете през м. декември 2008 г. от ЕС.
СТРОИТЕЛСТВО И НЕДВИЖИМИ ИМОТИ. След 6-7 години възход, интересът от страна на външни и местни инвеститори намалява през първото тримесечие на 2009 г., а преките инвестиции в сектора със сигурност няма да достигнат нивата от м.г. Секторът на недвижимите имоти в България е в период на корекция на цените и печалбите. Пазарът на ваканционни имоти по Черноморието и в планинските курорти е в застой, включително и поради изключителното презастрояване. Същевременно обемът на търговските площи в молове ще продължи да се увеличава, но по-бавно в сравнение с периода 2006-2008 г. Намалява интересът към офис пространства.

ТУРИЗЪМ. Посещенията на чуждестранни граждани в България през 2008 г. са с 10.4% повече в сравнение с 2007 г., а приходите от международен туризъм надхвърлят 2.4 млрд.евро и са с близо 11% повече. През декември под влияние на световната икономическа криза се забелязва спад в туристическия поток (около 15-20%), който продължава и през първите два месеца на 2009 г. Важна роля за неутрализиране на негативните тенденции са имали българските граждани, които са предпочели да останат в родните курорти. През 2009 г. спадът в търсенето на туристически услуги вероятно ще продължи. На фона на очакваните тредности в сектора е подходящо да се обърне внимание на алтернативните форми на туризъм.

СЕЛСКО СТОПАНСТВО. Добрата реколта през 2008 г. и растящото търсене на международния пазар са основание да очакваме, че значението на сектора ще расте. Проблемите обаче се задълбочават: силна зависимост от климатичните условия за реколтата в растениевъдството, неспазване на технологичните изисквания, ограничено използване на средства за растителна защита, непропорционално развитие на отделните подсектори, затруднено преструктуриране на животновъдните ферми и опасност много от тях да бъдат закрити поради невъзможност да покрият европейските стандарти, неуредици с изплащането на субсидиите, блокирани фондове по европейските програми. Въпреки това секторът е привлекателен за инвеститорите, отсяването на неконкурентните производители ще окрупни производството и ще засили значението на ефективно работещите стопанства. Расте опитът по работа на проектен принцип и усвояване на средства от европейските фондове.

РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА. ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ. В Междинния доклад на ЕК за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от февруари се отбелязват предприетите в страната стъпки за структурни и законодателни реформи в съдебната система, прокуратурата, вътрешния ред и сигурност. Бяха предприети конкретни мерки за усъвършенстване на нормативната уредба, засилване на административния контрол върху звената, управляващи фондове и програми на ЕС, по-голяма прозрачност в работата на тези звена, укрепване на административния им капацитет, по-голяма информираност на обществото, подобряване на системата за докладване на нередности, активизиране на диалога с партньорите от ЕК, въвеждане на препоръките и най-добрите практики на ЕС.
* * *
Докладът ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ Април 2009 е съвместно издание на Центъра за икономическо развитие и Списание Мениджър