Икономисти от БАН дадоха акъл на Дянков за повече приходи

Това каза на пресконференция в националния пресклуб на БТА Виктор Йотов от Икономическия институт на БАН. По думите му България е на първо място в целия ЕС по разходите за сигурност. Това означава, че след като се дават тези средства, може да се разчита на тях, за да се разкрие и осветли „сивата икономика“, добави той. Учените от БАН са в сериозен конфликт с финансовия министър Симеон Дянков. Сагата между тях започа още преди 2 години, когато те го посъветваха да премахне плоския данък. Тогава той ги нарече синодални старци и идиоти, и си навлече гнева им. Последваха 2 съкратени бюджета за БАН, сегашният от които сериозно орязан. От своя страна учените непрекъснато протестират, но финансовия министър се инати. Според него в БАН трябва да се извършат сериозни реформи. Представеният проект за бюджет за следващата година поставя повече въпроси, отколкото дава отговори, каза Гарабед Минасян от института. Според Минасян в последните три години не се е променил показателят за „сива икономика“, чийто обем се изчислява на около 20 млрд. лв. годишно. Нормално е част от средствата за сигурност да се пренасочат към наука, здравеопазване и образоване, щом в други страни с по-малко средства в този сектор се осигурява по-добра сигурност, каза директорът на института Митко Димитров. Той посочи, че в предложения бюджет има намаление на средствата за наука, които за разлика от европейската тенденция от 0,6-0,7 процента са две десети от процента. България е на най-ниското равнище по отделяните средства за наука, здравеопазване и образование в целия ЕС, заяви Димитров. Според Васил Цанов от института увеличените разходи за социални дейности с 377 млн. лв. са главно заради увеличението на пенсиите, като от заявеното до момента може да се очаква, че единствените бенефициенти ще са пенсионерите с много ниски доходи. Увеличаването на доходи в бюджетните звена през следващата година ще може да става само с оптимизация на персонала в тях. Йотов заяви, че е нужно да се преосмисли сегашният модел на растеж – от чужди инвестиции към стимулиране на износа. По думите на Стефан Иванов от института заложената фискална децентрализация от две години е „наобратно“ – увеличават се публичните ресурси в централната власт. С 1,285 млрд. лв. са намалели приходите на общините, като основната причина е намалението с 940 млн. лв. на държавните субсидии към тях, посочи Иванов. Държавата се опитва с изземването на общинските средства да решава своите проблеми, заяви Иванов.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *