Как възникват банковите и финансовите кризи? – ІІ част
Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк”
В това отношение огромен интерес представлява научното наследство на позабравения американски икономист Hyman P. Mynsky, който през 70-те и 80-те години развива своята хипотеза за нестабилността на финансовите пазари.
Основен обект на хипотезата е анализът на взаимоотношенията между производствения и финансовия сектор и тяхното влияние върху икономическото развитие. Mynsky развива една теория на цикличното икономическо развитие, която издига на преден план несигурността, спекулацията и финансовите взаимоотношения. Хипотезата изхожда от една ендогенна нестабилност на финансовата система. Mynsky показва как добре функциониращи финансови структури в течение на времето се превръщат във високорискови и лесно уязвими в условията на пазарен стрес. С други думи, финансовата система се развива между две екстремни „писти“. В това той вижда и причината за съществуването на икомическия цикъл.
Като учен Mynsky приживе не се ползва с особен авторитет, което е обяснимо, защото той работи по време, когато господства неолибералната школа, вярваща в „рационалните очаквания на пазара”, „ефективността и самоизчистващата способност” на финансовия пазар. Mynsky вижда нещата по коренно различен начин. Той смята, че стопанският успех води до поемането на все повече риск. Когато нещо функционира добре, то това нещо се изпробва дотогава, докато престане да функционира. С други думи, стабилността поражда по естествен начин нестабилност. Според Mynsky капиталистическият пазарен механизъм е вътрешно нестабилен, като съществуването на неравновесия и безработица характеризират нормалното му състояние. Причината за нестабилността той вижда във високоразвитата финансова система. Според него тя е нестабилна, поведението й е циклично и подлежи на управление само частично, т.е. невъзможно е тя да бъде напълно управляема.
Паралелно със стопанския успех на фирмите своето отношение към свързания с тях риск променят кредиторите, рейтинговите агенции, органите на надзора. Пазарните цени на имуществените активи се покачват и започват постепенно да се откъсват от реалните. Рисковите премии намаляват, кредиторите са готови да предоставят нови кредити при все по-изгодни условия. Бързият стопански успех води неминуемо до увеличаване на задлъжнялостта на фирмите, докато тя достигне един размер, когато паричният поток се оказва недостатъчен да покрива разходите по обслужването на натрупания дълг. Кредиторите натискат „спирачките”. Кредитният „кран” се затваря. „Ефектът на доминото” засяга обаче и тези фирми, които до този момент не изпитват затруднения по обслужването на своите задължения. Масовата продажба на имуществени активи с цел осигуряване на все по-трудно намиращата се на пазара ликвидност води до рязко падане на техните цени. Настъпва т.н. „Момент на Mynsky”, когато активите просто се „разтопяват”.
Своята хипотеза за нестабилността на финансовите пазари Minsky формулира през 70-те и 80-те години.[1] „Моделът на финансовата нестабилност” на Mynsky се състои от 5 фази. В началото на първата фаза се случва нещо, което ще промени фундаментално определен пазар или негов сегмент. Това е някаква иновация, която може да бъде нов продукт, нова услуга, нова технология и т.н. Така например, изобретяването на секюритизацията на имуществени активи с цел предоляване на ограниченията, произтичащи от необходимостта за спазване на изискванията за капиталова адекватност с цел увеличаване на обема на кредитирането, даде огромен тласък в развитието на пазара на структурирани продукти. В началото, когато иновацията едва започва да се разпространява, както вече реализираните, така и очакваните печалби са скромни. Кредиторите оценяват свързания с производството на новия продукт риск за сравнително висок, не на последно място и поради това, че спомените за последната криза са все още пресни. Постепенно, с развитието на новия пазар, респ. пазарен сегмент „кредитният кран” започва да се отваря. Печалбите нарастват в резултат на разширяване на производството вследствие на увеличаване на новите инвестиции.
През втората фаза се формира една положителна и убедителна инвестиционна история около развитието на новия пазар, респ. сегмент. Продължаващият подем води до това, че реализираните печалби вече надхвърлят предвидените норми. Дълговременните очаквания стават положителни и водят до появяването на описания от Keynes „животински инстинкт” („Animal Spirits”) в смисъл на нерационално поведение, каквото, например се наблюдава в поведението на стадо от животни. Участниците на пазара са готови да поемат все повече рискове, свързани с рефинансирането, с цел да изчерпят съществуващите възможности за реализация на печалба. Фирмите постепенно загубват чувството за съществуващия риск и в стремежа си за нови печалби увеличат обема на инвестициите. Все повече капитал потича към новия пазар, респ. пазарен сегмент. Цените се покачват и инвестиционната история става все по-привлекателна. Банките предоставят все повече кредит. Повишаващите се цени на имуществените активи водят до понижаване на критериите при отпускането на нови кредити. „Животинският инстинкт” сред инвеститорите се засилва от конкуренцията между банките, които в стремежа си да увеличат кредитирането разработват и внедряват все нови и нови финансови иновации, за да избегнат регулаторните отраничения във връзка със собствения им капитал.
Очаквайте продължение…
[1] Minsky, H.P. (1990): John Maynard Keynes – Finanzierungsprozesse, Investition und Instabilität des Kapitalismus (aus dem Englischen übersetzt und mit einem Nachwort versehen von D. Gerlach), Originalausgabe 1975, Marburg/London: Metropolis, S. 81).