Има ли връзка между свободния пазар и бедността?

~ Някои католически духовници отново осъдиха поддръжниците на т. нар. лесе-фер капитализъм [бел. ред. – от френското laissez-faire („да се позволи да е“)].

Кардинал Оскар Андрес Родригес Марадиага твърди, че свободната пазарна икономика е „новият идол“, който създава неравенство, изолира бедните и че „тази икономика убива“. И той не е сам в тезата си. Кардиналът цитира папа Франциск, който в скорошно свое изявление посочи, че тъй като е израснал в Аржентина, има „задълбочени познания за живота на бедните“.

Нямам никакво съмнение, че папа Франциск е видял много бедни хора със собствените си очи, пише в анализ за Mises Institute икономистът Дъглас Макензи. Въпреки това нашето разбиране на първопричините за бедността изисква както данни за икономическите условия, така и теоретични познания за икономическите системи. Какво ни казва рационалният анализ на доказателствата за бедността в световен мащаб?

Очевиден факт е, че крайната бедност е изчезналa в най-развитите страни. Държави като САЩ, Великобритания, Швейцария, Япония и останалите най-големи икономики в света са известни предимно със своите свободни пазарни условия. Дори така наречените социални демокрации като Швеция и Германия, разработени в условията на свободен пазар и приели модела на държавата на благоденствието, постигат високи нива на икономическо развитие и индустриализация.

Данните на Световната банка (СБ) показват, че наистина съществува неравенство, но то е между икономиките със свободен пазар и тези, които залагат на връзкарския капитализъм и социализма.

Основната идея, че ненамесата в икономиката причинява бедност, е силно неоснователна. Исторически факт е, че Индия, Китай и Кения никога не са се докосвали до капитализъм, така че тази система никога не е получила шанс да бъде изпробвана там. Осъзнавайки все пак благата, които предоставя капиталистическата система, Китай и Индия постигнаха известен напредък в последните години, намалявайки бедността именно благодарение на въвеждането на някои капиталистически мерки. Разбира се, Пекин и Ню Делхи заложиха на добрия стар регулиран капитализъм, но и той е по-добър вариант от техните предходни силно социалистически системи.

Всеизвестен факт е, че налице са значителни подобрения в условията на живот по целия свят през последните 30 години. Най-големият прогрес в най-бедните страни се случи по време на вълната на глобализация, която се състоя преди около 20 години непосредствено след падането на Желязната завеса. Разпадането на Съветския съюз отвори вратата към безпрецедентна глобализация на промишлеността. Какво ни казват реалните данни за бедността през този период? Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е нараснал драматично:

Преди 30 години около 50 на сто от хората в по-бедните страни по света са живели в крайна бедност. През 2012 г. 21 на сто от хората в по-бедните страни по света са живели в крайна бедност. С други думи, развитието на глобалните пазари значително е намалило бедността по света. Да, кардинал Марадиага греши – тази икономика не убива, тя подобрява живота на най-бедните.

Един повърхностен преглед на света днес показва, че има бедност, която е реална последица от жизнения стандарт и средната продължителност на живота, и същевременно, че глобалните пазари и капитализмът са сериозно застъпени в голямата част от света. По-внимателният анализ обаче показва, че капитализмът наистина намалява тежестта на бедността с течение на времето и че основният проблем, свързан с него в повечето държави, е, че има твърде много регулации и твърде много нерегламентирани връзки на властта с едрия бизнес.

Истината е, че папа Франциск и кардинал Марадиага вероятно имат добри намерения, но техните анти-капиталистически убеждения са неоснователни. Тяхната кампания срещу глобалния капитализъм застрашава именно най-бедните хора по света.