Инвестициите у нас спадат заради политическия риск

Икономическите политици в България в момента не отдават на чуждестранните инвестиции онова внимание, което те заслужавт предвид важността им за националната икономика. Високите нива ПЧИ от 2007/08 г. надали ще се върнат скоро – но все пак можем да направим нещо, за да привлечем у нас повече чуждестранни капитали. Разговаряме по темата с икономиста Лъчезар Богданов, управляващ партньор в IndustryWatch.

Доколкото се ориентирах в данните на БНБ, през октомври преките чуждестранни инвестиции у нас са намалели с близо 43 млн. евро. Можем ли да коментираме това като негативен знак за нашата икономика?

Със сигурност това е негативен знак за българската икономика. Разбира се, това не е някаква новина. Драстичният спад се вижда вече доста месеци. Всъщност това е най-голямото предизвикателство за българската икономика и ефект от кризата изобщо. Това е същината и причината за кризата и за ниския растеж в момента, въпреки че отчитаме някакво възстановяване през тази година – липсата на значими капиталови потоци отвън към българската икономика.
Има и допълнителни ефекти, които може би не дават толкова драматична окраска на случващото се. Вероятно част от компаниите в България изплащат кредити, получени от компанията майка, които се отчитат като чужди инвестиции. Тоест когато българска компания изплати заем към компанията майка, това се отчита със знак минус. Така че и такъв ефект има, но все пак досега винаги е имало значително надхвърлящ поток към нашата страна и това, че имаме такива новини според мен е важният сигнал, в който правителството трябва да се вгледа и да си отговори на въпроса защо става така.
Тоест, отчасти може да се отчете и като положителен фактът, че нивото на задлъжнялост на българските предприятия спада, че се освобождаваме от големия размер на брутния външен дълг – а не да говорим само за „изпускане на кръв“ на българската икономика.
Нека да разгледаме проблема, така да се каже, на по-микрониво. Очевидно е, че има компании в България, собственост на чужди компании, а и изцяло български, които в някакъв период са задлъжнявали и сега изплащат част от заемите си. Това всъщност е добре, това показва, че те все пак генерират някакъв доход, след като имат възможност да плащат задълженията си. От тяхна гледна точка това е разумното решение и наистина това не може да се разглежда като лош сигнал.
Въпросът е друг. Въпросът е, че досега този процес така или иначе е протичал. Но паралелно с него е протичал процес на много по-големи по обем и размери инвестиции, които са навлизали в страната, така че общият резултат е бил положителен. Не е проблемът, че някои компании изплащат заеми навън, а защо няма нови инвестиции, които да влизат на зелено и към другите компании. Това е големият въпрос и това е предизвикателството.
Министърът на финансите Симеон Дянков в бюджета за 2011 г. залага очаквани 1.5 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции у нас за 2010 г. Виждаме, че не само че неговите оценки не се потвърждават, а вече минаваме и в негативната, в червената зона, като от началото на годината досега инвестициите са под 850 млн. евро. Неизпълнението на прогнозата на министъра на финансите какво говори за нас и какво негативно може да ни донесе?
Аз не мисля, че който и да е експерт може да прогнозира с много голяма точност за толкова кратки периоди какво ще се случи, така че неточната прогноза не е толкова голям проблем. Проблемът е защо това се случва, тоест какво се прави? Какво мисли правителството, за да промени тази тенденция?
Това според мен е неприятното в тази история. Също така, когато правителството взима решения, то все пак трябва да ранкира по приоритети важните и неважните неща. Очевидно е за икономистите, че размерът на чуждите инвестиции е изключително важен за българската икономика. Той е по-важен отколкото за икономики като германската или френската например. Там също са важни, но не толкова, колкото в България. Просто в България не им се отдава нужното внимание. Затова не прогнозата е решаваща, според мен въпросът е защо сме под прогнозата, а тя самата не е и особено амбициозна.
А Вие имате ли отговор защо се случва така?
Има много обяснения. Разбира се, не е толкова просто да се направи такъв анализ, но със сигурност една от причините е политическият риск. България по ред причини, включително заради новините, които излъчва самото българско правителство, се разглежда като страна от периферията, страна с подобна икономика и политика като Гърция и Португалия – тези, които на практика фалираха тази година. Притеснително е, че правителството явно има проблем с дефицита и най-лесното решение е да похарчи допълнително пари от резервите.
Разбира се има и други обяснения: неработеща съдебна система, трудности при събиране на дългове, трудности при процедури по несъстоятелност – все неща, които така или иначе се мислят от хората. Никой не очаква, че ще фалира или ще му се наложи да се занимава с такива неща, но все пак е хубаво да знае, че има работеща съдебна система в икономиката, в която ще инвестира.
И куп други неща. Очевидно има и обективни фактори. Трудно ще върнем нивата на инвестиции от 2007 и 2008 година, защото тогава част от тях бяха породени от изключително ентусиазиран инвестиционен интерес, който вероятно няма да се повтори в следващите няколко години. Но все пак до там има доста голяма разлика, така че поне част от тях може да се върне в България. При подходящи условия.