Вече 7 години България буксува в класирането по иновации
България се придвижи с две места напред до 36-то място по иновации в света според класацията Global Innovation Index на Cornell University, Европейския институт по бизнес администрация INSEAD и агенцията за авторски права към ООН (WIPO). Година по-рано страната ни заемаше 38-мо място в ранглистата, включваща 127 страни, подредени според възможностите им за иновации и резултатите от тях. Най-напред в класациите са най-богатите държави, които имат възможност да инвестират в нови технологии и човешки ресурс.
На първо място и тази година, както и през миналата, е Швейцария, следвана от Швеция и Холандия, докато САЩ са на четвърто място. Великобритания изпада от Топ 3 и вече е на пето място, докато Китай е на 22-ро място и за втора поредна година е сред първите 25 държави.
Последните три места в международния иновационен индекс са за Того (18,4 точки), Гвинея (17,4 точки) и Йемен (15,6 точки).
В десетото си издание GII 2017 показва постоянната разлика в способността за иновации между развитите и развиващите се страни и слаб растеж в развойната дейност, както на правителствено, така и на корпоративно ниво.
Освен иновативните шампиони в Азия, като Китай, Япония и Корея, друга група азиатски страни, сред които Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд, Филипините и Виетнам, работят активно над подобряване на иновационните си екосистеми и заемат предни места по редица компоненти, като образование, развойна дейност, продуктивен ръст и високотехнологичен износ.
Като цяло България събира 42,8 пункта и е причислена към групата на държавите с високи средни приходи и е изпреварена от Естония, Словакия, Словения, Чехия, но отново е пред други държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – Полша, Хърватия, Литва, Унгария и Румъния.
Като основна бариера за това, че България вече седма година е на последните места в ЕС и стои почти на едно и също място, е посочен факторът „Корупция“, заедно със закрила на правата върху интелектуална собственост, зависимост на съдебната система, непрозрачност на правителствените политики, бизнес разходи срещу престъпления и насилие, организирана престъпност. Най-ниска оценка страната ни получава по двата показателя за потенциал за задържане на таланти (125-о място – едно от последните) и потенциал за привличане на таланти (110-а позиция), обобщава докладът.
Парите по Европейските програми не са достатъчни и не става само с тях. Налице са реални плащания за научноизследователска и развойна дейност по оперативните програми „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“ , както и усвоено финансиране директно чрез европейските рамкови програми, отчита „Иновации БГ“.
„За съжаление липсват националните примери, които да подкрепят и мултиплицират постигнатия с европейски средства ефект. Националният иновационен фонд оперира със символичен бюджет, работи с големи забавяния и пропуснати сесии, към което през 2017 г. се добави и една опорочена сесия – след няколко години очакване от страна на малките и средните предприятия и пиков брой подадени проекти“, коментира проф. Теодора Георгиева.
Според доклада Националният фонд „Научни изследвания“ от години е „лош пример за престъпно изразходване на и бездруго силно ограничения национален ресурс за наука“. Средствата за функционирането на изградените центрове за предприемачество към няколко технически и технологични висши училища бяха спрени, което направи тяхното бъдещо функциониране невъзможно.
Тенденциите потвърждават липсата на държавни приоритети в областта на науката, технологиите и иновациите и сериозно застрашават достигането на националната цел от 1.5 % дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност от брутния вътрешен продукт до 2020 г., обобщава „Иновации БГ“.
Петър Къртев