Кейнсианският период на „лесните пари“ приключва, а после?

Колкото и да не се говори и признава, макар и от време на време някой прогресивен икономист категорично да го казва на глас, изминалото динамично, кризисно, изпълнено със страх и неизвестност, объркано и ирационално десетилетие, си е чисто и просто Кейнсиански период.

 Оказа се, че теорията на Кейнс на два пъти спаси капиталистическото пазарно стопанство през последните 80 години.

 И след Голямата депресия 1929г., както и след Голямата рецесия 2008г. държавата в лицето на правителствата на президента Рузвелт тогава, а съвсем наскоро на президентите Джордж Буш и особено Барак Обама , предприеха безпрецедентни мерки за спасяване на финансово-икономическата система  и предотвратяване на икономическия колапс на цялото общество! На практика те национализираха „големите“, които „не могат и не трябваше да фалират“!

Идеята на Кейнс, държавата да харчи пари, които може би няма, само и само да предизвика оживление в икономиката и да повиши заетостта, защото частния бизнес не може или е фалирал, се реализира в пълна степен след фалита на Lehman Brothers през 2008 г. където изгоряха 613 млд. $. 

Оказа се, че и други големи банки, застрахователни дружества, хеджфондове, корпорации са изправени пред фалит.

Държавата наля трилиони долари за да спаси „големите играчи“.

Големите банки, застрахователни дружества, корпорации бяха предпазени от фалит със парите на всички американски данъкоплатци в т.ч. символът на Америка „Дженерал Мотърс“.

Кейнсианството продължи през цялото това десетилетие, в което централните банки доминираха на финансовите пазари, като активно изкупуваха държавни, ипотечни и корпоративни облигации.

Политиката на количествените улеснения / Quantitative Easing/, или преведено на прост език „печатане на пари“, имаше за цел да осигури ликвидност и ниски лихви за справяне с финансовата криза.

В общи линии тази политика си свърши работата.

Но тя показа ясно и категорично, че Кейнсианството е икономическа теория и политика, която се прилага, като антикризисен инструмент за преодоляване на икономически депресии, рецесии и кризи.

Тя се прилага в краткосрочен или средносрочен план до постигане на оживление, след което, трябва да се стимулира частния бизнес с по-ниски данъци, лихви и инвестиции за постигане на подем.

Днес Централните банки считат, че икономиките и финансовата система са достатъчно стабилни, за да успеят и да работят при по-високи лихви и по-малка ликвидност.

Досега Федералният резерв и Европейската централна банка изкупуваха облигации, а допреди година-две сваляха и лихвите, но днес политиката им се променя и обръща.

Постепенно започват да свиват балансите си, като продават.

Централната банка на САЩ вече спря интервенциите си, а ЕЦБ от началото на 2018 г. ще намали наполовина количествата на месечните си покупки на 30 млрд. евро.

Фед започна да увеличава постепенно и лихвите преди две години.

С тези действия се поставя точка на една политика, която едно десетилетие, определяше посоката на финансовите пазари и спестяванията. Политика на ниски лихви, които свиха драстично доходността на сигурни активи като депозити, държавни облигации и на благородните метали.

Увеличеното парично предлагане  пренасочиха инвеститорите от нискорисковите активи към по-високодоходните такива.

Фoндoвитe бopcи зaпиcaxa peĸopди, благодарение на ниските лихви по света и количествените облекчения. От друга страна ниските лихвени проценти увеличават снимулите за теглене на заеми и водят до покачване на парите в обръщение.

Това от своя страна надува активите, цените на акциите, имотите, и облигациите достигат рекордни нива, борсовите индекси растат, а дълговете на гражданите, държавите, корпорациите се увеличават, което със сигурност ни приближава до следващото сътресение.

Цените на акциите се повишават на фона на все по-голямо безгрижие и задоволство, и постигат историческите рекорди.          

В такава обстановка инвеститорите преследват печалба, без да са наясно с рисковите, които те предприемат. При нестабилност страхът може да се върне и тогава въпросът е може ли текущите цени на активите да издържат страха.            

Тук вече се намесват “животинските инстинкти”.

 От тук нататък стои въпросът, как промяната на политиката на Централните банки ще повлияе в бъдеще на инвестициите,  спестяванията и икономическото развитие.

Дали резултатът ще е връщане към нормалността?

Това означава по-високи лихви и по-ниска ликвидност!

Големият въпрос е, дали намаленото парично предлагане и по-високите лихви няма да повлияят отрицателно на задлъжнелите икономики, държави, корпорации и граждани?

Това може да бъде изключително болезнено!

Изобщо дали лихвения процент все още може да бъде един от основните регулатори на икономическото равновесие?

 Еднозначен отговор на този въпрос няма!

Световната икономика трудно ще излезе от сегашното си състояние на ниски лихви!
Това може да се случи, ако се реши въпросът със глобалния дълг!

Глобалния дълг не само, че не намалява, ами се увеличава!

Справка: Американския държавен дълг през миналата година премина историческия връх от 20 трилиона долара!

Петър Къртев