Ирландско огледало

Пол Кругман Носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г. New York Times Всеки си има теория за финансовата криза. Обясненията варират от абсурдното до правдоподобното, от твърденията, че либералните демократи някакси са принудили банките да отпускат заеми на недостойните бедни (въпреки че по същото време републиканците разполагаха с контрол в Конгреса), до убеждението, че екзотичните финансови инструменти са довели до объркване и измами. А какво всъщност ни е известно? Мащабът на финансовата криза, която засегна голяма част от света, е от полза, ако не за друго, то поне за изследователите. Обсегът ни позволява да разгледаме случилото се в страни като например Канада, които избегнаха най-лошото, и да се запитаме какво ги е спасило (ограничаването на дела на заемните средства, защитата на потребителите и най-вече фактът, че не попаднаха под диктата на една идеология, която отрича всяка необходимост от регулация). Можем да се спрем също и на държави, чиито финансови институции и политики изглеждат доста по-различни от тези в Съединените щати, но които също се пропукаха тежко, както и да потърсим общите корени. Тежък срив на банковата система „Почти всички видими първопричини за американската криза отсъстват в ирландския пример и обратното“, се посочва в ново изследване на ирландските икономисти Грегъри Конър, Томас Флавин и Брайън О`Кели. Въпреки това страната претърпя сходна по вид криза – огромен балон при недвижимите имоти (цените в Дъблин скочиха повече, отколкото в Лос Анджелис и Маями), последван от тежък срив на банковата система, който беше овладян единствено благодарение на щедрата държавна помощ. В Ирландия не присъстваше нито един от любимите злодеи на американското дясно. Нямаше ги Законът за местното реинвестиране (Community Reinvestment Act, който позволява на регулаторите на ипотечните кредитори да ги санкционират, ако не задоволяват „нуждата от кредит“ на „кварталите с ниски доходи, безработица и населени с малцинства“ – бел.ред.), Fannie Mae и Freddie Mac. По-изненадваща вероятно е маловажността на екзотичното финансиране – проблемите в Ирландия не бяха плод на структурираните облигационни емисии (CDO) и суаповете за осигуряване срещу кредитен риск (CDS), а произтичаха от достигането на крайност, при която банките отпускаха огромни заеми на съмнителни длъжници, а отговорността трябваше да бъде поета от данъкоплатците. Какви тогава са сходствата между двете кризи? Авторите на новото проучване изброяват четири „дълбоки първопричини“. Първата е ирационалното изобилие. И в двете страни купувачите и кредиторите се самозалъгваха, че цените на недвижимите имоти ще продължават да растат, въпреки че вече бяха извънредно високи по историческите стандарти. На второ място е огромният приток от евтин паричен ресурс. В американския случай голяма част от тези средства дойдоха от Китай, а в ирландския – основно от останалата част на еврозоната, където Германия се превърна в огромен износител на капитал. Трето, ключовите играчи имаха стимул да поемат големи рискове, тъй като бяха освободени от негативните последици. В Ирландия този морален риск бе до голяма степен личен, като „шефовете на Rogue се оттеглиха с огромни богатства.“ В САЩ също бяха наблюдавани доста подобни случаи. Както изтъква проф. Лусиан Бебчък от „Харвард“, ръководните кадри на сриналите се американски финансови компании получиха милиарди долари под формата на хонорари и бонуси, преди управляваните от тях фирми да се сгромолясат. Най-поразителното сходство между Ирландия и САЩ обаче е в „неблагоразумието на регулаторите“ – хората, които бяха натоварени с отговорността да поддържат банките сигурни, не си свършиха работата. В Ирландия те си затвориха очите донякъде защото страната се опитваше да привлече чуждестранния бизнес и донякъде заради връзкарството (банкерите и строителните предприемачи поддържаха доста близки отношения с управляващата партия). САЩ също пострадаха от тези навици, но по-големият проблем тук бе идеологията. Всъщност авторите на ирландското изследване бъркат, като подчертават начина, по който американските политици са издигали идеала за собствено жилище. Да, наистина имаше речи в този дух, но те нямат особена връзка със стимулите за кредиторите. Сбъркана идеология Същественият фактор в Америка бе строгото придържане към принципите на свободния пазар. Именно той накара Роналд Рейгън да заяви, че дерегулацията ще реши проблемите на спестовните институции (резултатът всъщност бяха огромни загуби, последвани от гигантска държавна намеса). Алън Грийнспан пък твърдеше, че разпространението на дериватите в действителност е заздравило финансовата система. До голяма степен именно тази идеология е причината регулаторите да пренебрегнат растящите рискове. Какви изводи можем да си направим от това, че Ирландия претърпя финансова криза от американски тип въпреки доста различните си институции? Основният урок е, че трябва да се съсредоточим колкото върху регулаторите, толкова и върху самите правила. Разбира се, че ще ограничим нивото на заемните средства и използването на секюритизацията, което бе сред правилните ходове на Канада. Подобни мерки обаче няма да имат съществен ефект, ако не бъдат прилагани от хора, които смятат за свое задължение да се противопоставят на влиятелните банкери. Ето защо се нуждаем от независима агенция, която да защитава потребителите на финансови услуги (тук отново ще се наложи да посочим за пример Канада), вместо да оставяме тази задача на органи, които си имат други приоритети. Необходима е и коренна промяна в нагласите. Нека например признаем, че ако оставим банкерите да правят каквото си искат, се обричаме на катастрофа. Ако това не стане, поуката от последните събития ще остане неусвоена и те най-вероятно ще се повторят.