Испанската битка за еврото се нуждае от ударна стратегия
„Блумбърг“
Най-важната битка за оцеляването на еврото ще се води на испанска територия. На събитията в Гърция, Ирландия, а скоро и в Португалия, трябва да се гледа като на обикновени престрелки. Испания обаче е с различен статус, що се отнася до мащаба и платежоспособността й.
Ако стратегията, прилагана до момента от лидерите на Европейския съюз, е подходяща, пазарите ще прехвърлят вниманието си върху други рискове, като инфлацията, след като отмине и решителната битка за Испания. Ако планът на ЕС се окаже неадекватен, драмата с евродълга ще излезе извън контрол, а финансовите рискове ще бъдат толкова големи, че ще причинят перфектната буря в световната система.
Финансовите пазари не са настроени нито в полза на еврото, нито против него. И все пак, веднъж щом получат доказателство за сериозна несъгласуваност в европейските редици, те ще продължат да оказват натиск, докато проблемът не се разреши. В случая с еврото липсва съгласуваност между самата същност на еврото (валута, която не принадлежи на една-единствена държава) и неговото управление, нарушено от тройното и саморазрушително „не“: не на фискалния съюз, не на спасителните планове и не на санкциите.
Частните инвеститори ще се въздържат от закупуване на испански държавни облигации, докато не се уверят, че еврото е стабилно, независимо че Испания по принцип е сред сравнително платежоспособните държави в еврозоната. Причината е проста: ако еврозоната се разпадне, новата песета ще падне и испанското правителство ще трябва отново да преговаря с кредиторите.
Съмнения за платежоспособността
Подпорите на ликвидността, като например кредитите за Гърция, Ирландия, а в скоро време и за Португалия, само избегнаха серийните провали на европейската банкова система, включително и на тази в Обединеното кралство. Те обаче нямат силата да разпръснат съмненията за дългосрочната платежоспособност на страни като Гърция и не се опитват да разрешат проблема с управлението на еврото.
Европейската дългова криза може да приключи само ако лидерите успеят да убедят инвеститорите, че еврото е устойчива валута. А това ще стане, като се промени неговото управление. Решението на лидерите на ЕС от 29 октомври за създаване на постоянен механизъм за борба с дълговата криза до 2013 г. беше повратен момент в това отношение. За първи път политиците от региона признаха, че са възможни просрочвания на държавния дълг и че трябва да се намери разумно и спокойно решение на проблема.
В интерес на истината инвеститорите си останаха скептично настроени. На първо място, 2013 г. е много далеч. Второ, бъдещата система за разрешаване на кризи все още е с много неясен профил. Трето и най-важно, инвеститорите ще продължават да се съмняват в политическите ангажименти на най-силните членове на еврозоната, като започнем от Германия, докато наднационалните еврооблигации се емитират от името на държавите членки. Проблемът е, че тези облигации може да поставят началото на „таен фискален съюз“, както наскоро предупреди бившият главен икономист на Европейската централна банка Отмар Исинг. Това ще предизвика всеобщо отхвърляне на еврото.
Тестът на Исинг
Вариантът за общоевропейски облигации, препоръчан от италианския финансов министър Джулио Тремонти и премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, не минава теста на Исинг, тъй като слива емитентите на дългови книжа с добро и лошо качество. Възможно решение е да бъдат пуснати облигации, обезпечени с налаганите във всяка от участващите страни данъци. Това далеч не означава фискално обединение, тъй като всяка членка ще получи финансиране, равно на предоставената гаранция. Практическото делегиране на средства от националния бюджет чрез този подход обаче го прави политически неприемлив на този етап.
Държавниците работят много по-експедитивно от очакваното по комплексна реформа във формата на управление, но пазарите могат да задушат рефинансирането на правителствата на големи държави като Испания и Италия преди края на политическите преговори. `
Ето защо се налага ударна стратегия. Европейските лидери обмислят подобен подход преди икономическата среща на високо равнище в Брюксел, насрочена за 11 февруари. Един комбиниран заем от €500 млрд. за Португалия и Испания вероятно ще покрие нуждите им от финансиране до края на 2012 г. – разумен краен срок за реформата в управлението на еврозоната. Това ще е и механизъм за рекапитализиране на затруднените банки в двете страни.
В същността си това е почитаният принцип за кредитора от последна инстанция, изложен от английския писател Уолтър Баджът през 19-и век: „Отпускайте свободно заеми при висока лихва и добро обезпечение.“
Съгласуваните заеми може и да не убедят инвеститорите, ако ЕЦБ не заяви ангажимент да защитава еврото по време на испанската битка. Ако банката е сигурна в платежоспособността на Испания, тогава не би трябвало да се безпокои от влошаване на баланса си заради закупуване на испански облигации на цена под диктуваната от основните показатели. Данъкоплатците дори ще спечелят, тъй като след няколко години ЕЦБ ще отчете ръст на капитала от продажбата на тези книжа.
Вдъхновената от Баджът ударна стратегия е едновременно рационална и приложима, така че е напълно възможно да бъде въведена предвид икономическия и политическия залог в случая с Испания. Протакането на решението само ще доведе до патова ситуация. За европейските държавници далеч по-разумният вариант е да поемат премерен риск, за да възстановят стабилността на еврозоната, отколкото да се молят нищо лошо да не се случи.