Какво може да спре възхода на фондовия пазар?

Напоследък се чуват доста неща за това,какво може да спре настоящият възход на фондовия пазар в САЩ, като се има предвид, че вече отмина „острата“ фаза на финансовата криза и според много икономически индикатори няма друга посока освен нагоре, пише marketoracle.co.uk.
Терминът „статистическо възстановяване“ се подмята доста от невярващите по отношение на поскъпването на ценните книжа и заради много други причини, като тези по-долу:
– цените на жилищата изглежда нарастват, но всъщност вероятно още падат
– потребителите драстично намалиха разходите си, но изглежда никой не обръща внимание
– БВП за настоящето тримесечие ще нарасне с 2 или 3%, но този растеж е абсолютно неустойчив
– счетоводните баланси на банките изглеждат добре, но всъщност са пълни с лоши заеми
Графиките обаче показват друго. Ръст от над 50% на индекса S&P 500 за период от пет и половина месеци в крайна сметка ще накара всеки да повярва.
Има ли обаче нещо на хоризонта, което може да намали ентусиазма на купувачите на акции?
Едно от тези неща очевидно е жилищният пазар.
Все повече специалисти обявяват жилищния пазар за излекуван, но последните стойности на индекса S&P Case Shiller показват, че все още има доста време преди недвижимите имоти да спрат да тежат на психиката на потребителите. Все още прекалени много от тях вярват, че американците ще се върнат към дните на разточителство от 2005 г.
В следващите година-две, се очаква милиони ипотеки да бъдат прекратени.
Индексът S&P Case Shiller, който следи цените на жилищата, губеше над 2% от стойността си за периода февруари-март, докато за май-юни отчиташе ръст от почти 1.5%. Това е и най-голямата му тримесечна промяна от повече от 20 години.
Дали това е нещото, което се случва наистина на жилищния пазар в САЩ и ако е така, колко дълго може то да продължи при потопа от продавачи, които сега предстои да влизат на пазара, в основната си част банки с много иззети и непродадени домове?
Картината на трудовия пазар не е по-различна. Кой си е мислил, че данни за загубата на четвърт милион работни места само за месец ще бъдат „приветствани“? Това обаче се случи миналия месец и може да се случи и следващата седмица.
Инфлацията всъщност не се ли преля в дефлация? Годишно ниво от минус 2.1% към юли, а всички очакват потребителските цени да останат така в следващата година или две.
Послушният индекс на потребителските цени със сигурност няма да плаши акционерите през тази година.
Може би обаче ще го направи…
Ето защо:
Индексът се разделя на осем основни категории, а двете категории, които включват енергийните цени (жилищен пазар и транспорт) се разделят на енергийни и неенергийни компоненти.
Цените отчитат ръст в почти всички неенергийни компоненти в сравнение с преди година, а някои от тях доста голям.
Всички енергийни компоненти съставляват по-малко от 8% от общия индекс на потребителските цени, но имат доста голямо влияние върху крайната цифра когато при тях има изменение от по 30, 40, 50% или повече. По-важното е, че тези изменения действат и в двете посоки.
Цената на бензина в САЩ е достигнала минимум от около 1.61 долара за галон през миналия декември и е останала под 2 долара за галон до пролетта. Днешната цена на дребно от 2.62 долара представлява скок от 63% спрямо минимума от миналата година и ръст от 30% над нивото от 2 долара. Цената на суровия петрол е вероятно да не падне, а дори може да тръгне към 100 долара за барел до края на годината, което подготвя почвата за изненадващо високо ниво на инфлация.
Наистина лошата новина е, че след като последната вълна ликвидност повиши цената почти всеки клас активи, цената на петрола вероятно няма да се понижи, освен ако цените на акциите не паднат.
Въз основа на много по-голямата инфлация на годишна база, която се очаква по-късно през годината, ако цената на петрола не падне, това само по се бе си може да бъде достатъчно, за да свали цените на акциите.
При всички случаи изглежда, че все нещо трябва да падне.