Какъв е изходът от ситуацията с руската рубла
За да падне с 37% руската рубла е достатъчен и един ден, но за да се възстанови, трябва малко повече време. Два въпроса все по-често вълнуват икономистите – какво ще се случи с икономиката на Русия и какви мерки трябва са се вземат.
Никой не би предсказал, че в черния декемврийски понеделник – 15-ти, рублата ще загуби 10% от стойността си на фона на стабилните към онзи момент цени на нефта. Известно време те дори се движеха в противоположни посоки – рублата поевтиняваше непрестанно, а барелът неумерно поскъпваше. Не можехме и да си представим, че в нощта на 16 декември Централната банка, която дни наред не смееше да повиши лихвите с повече от 1%, изведнъж ще я вдигне с 6,5 пункта до 17 на сто. Опитайте да прогнозирате каквото и да е на този фон.
Повишението на основната лихва до тези нива, преследва две цели, както обясни пред телевизионния канал „Россия 1“ председателят на Централната банка Елвира Набиулина. От една страна да се ограничат негативните ефекти за руската икономика и най-вече инфлацията от отслабването на националната валута. Според оценките на Централната банка в декемврийския доклад за парично-кредитната политика, отслабването на рублата с 1% добавя около 0,13 пункта към инфлацията. Разчетите показват, че ако през 2013 г. инфлацията е била 6,5%, а рублата е поевтиняла с 50 на сто, в следващите месеци тя ще бъде около 13 на сто.
Втората цел, която изглежда много по-важна в сегашната ситуация е, че високият лихвен процент, според Набиулина, ще направи „по-рискови стратегиите на спекулантите“. Логиката е, че при превръщането на рублите в чужда валута при висок лихвен процент спекулантите рискуват да бъдат на загуба.
Рецептата е тествана – например през януари 2014 г. в Турция. Страната повиши лихвите до 10%, за да се намали паниката на валутния пазар и да се овладее инфлацията. В резултат на тези мерки паниката утихна, респективно и лихвеният процент падна до 8, 25%, казва пред в. „Коммерсант“ асистент-професорът по финанси Олег Шибанов.
Рублата вероятно ще престане да поевтинява, ако към инфлацията се прибави и премия за валутния риск, смята асистентът от Катедрата по финанси и банково дело Сергей Хестанов. Според него основната лихва трябва да се повиши не на 17%, а до 35-45%. По думите му, мерките на Централната банка са пример за лош компромис. „Тези мерки не подкрепиха рублата, напротив, подхранват паниката. Те повлияха на кредитния пазар и на пазара на облигации и след известно време ще видим серийно отнемане на лицензи от нестабилни банки.“
Втората мярка, предприета от властите в защита на рублата, е чиста психотерапия. След две срещи с министър-председателя Дмитрий Медведев, участниците на пазара чуха поредица от обещания. По-специално, че Централната банка ще увеличи предоставянето на ликвидност в чуждестранна валута и ще опрости достъпа до валутно рефинансиране, че регулаторните изисквания за банките ще бъдат смекчени, че Министерството на финансите ще допринесе за запазването на рублата, като продаде салдата по сметките в чуждестранна валута в хазната.
Във всички случаи, дългосрочното прогнозиране на валутния курс е достатъчно трудно. „Възможно ли е по-нататъшно поевтиняване на петрола, ще се отрази ли то на националната валута и другите показатели като инфлацията? Да, може би?“, казва Владимир Путин. Но дори и едно стабилизиране в курса на рублата не означава, че ще се стабилизира и икономиката.
В САЩ през 1980 г. пикът на инфлацията достигна 13,5% и падна до 3,2% с цената на 11 процента увеличение на безработицата. Когато инфлацията бе победена, намалението на данъците стимулира икономическия ръст. Но е трудно да си представим и в Русия повторение на тази история. Дори и да бъде уталожена инфлацията, едва ли капиталът ще се върне в страна, поставена под международни санкции, където правилата на играта са катастрофално неустойчиви, а съдбата на валутните печалби на фирмите се следи лично от държавния глава.