КАК НИ ИЗТОЧВАТ БАНКОВИТЕ КАРТИ
През последните години у нас се наблюдава значителен ръст на увеличаване на щетите от източване на банкови карти.
Много често се срещат измами и с източване на данни от картите от фалшиви интернет сайтове, както и при плащане на ПОС-терминали, които се обслужват от некомпетентни търговци.
При теглене на пари от банкомат задължително трябва да закриваме с ръка въвеждането на своя PIN код, да не го споделяме на никого, да не го записваме и през известен период от време да го сменяме.
Статистика на БНБ сочи,че на издадените в България банкови карти е близо четири милиона. С развитието на ИТ технологиите, кражбите на пари минава през кражбата на данни. Първата задача на извършителите на този вид престъпления, свързани с ползване на данни от платежни инструменти, е да научат данните и персоналните идентификационни кодове (ПИН), на повече клиенти на банки. След това те произвеждат карти – дубликат (т.н. бели пластики) на оригиналните и ги източват еднократно или теглят малки суми, така че собствениците да не усетят липсата на средства.
Използваните похвати за извършване на подобен род престъпления са няколко на брой. Най- елементарния метод, който прз последните години беше много популярен, но вече почти не се изполва в България, е така наречената ливанска примка. По- разпространен напоследък у нас метод е т. нар. скиминг. При него в отвора за карти на банкомата се поставя устройство, което копира магнитната лента на картите на клиентите. Данните се записват на самото устройство или се изпращат по електронен път до близко стоящ лаптоп на извършителя.
За кражбата на ПИН може да се използва и т.нар. двойна клавиатура, която представлява клавиатура, поставена от извършителите, върху истинската такава на банкомата, която не пречи на работата на самия банкомат и истинската клавиатура, а запомня натиснатите от клиента клавиши или ги предава по електронна връзка в реално време на близкостоящия извършител.
Данни за карти и ПИН-кодове се крадат и чрез фалшиви онлайн сайтове за стоки и услуги по интернет. Най-често се изработват страници-дубликати на известни други сайтове (т. нар. фишинг). Много от нас правят грешката да влизат във фалшиви сайтове, вместо в истинския и поръчваме стоки и услуги от него.
Друг престъпен метод за придобиване на данните от банковите карти е чрез плащане на ПОС-терминали в магазини, бензиностанции, ресторанти и други търговски обекти. Ако служителят на касата участва в престъпното деяние, той може да прекара картата и през устройство за копиране на данните.
Най-общо сканиращите устройства са такива, които снемат информация от всички пътеки на магнитната лента на картата, включително и на банковата карта.
Една от възможностите за предотвратяване на такаъв тим измами е да си проверяваме по- често наличността и движението на средствата по картата ни; удобен начин за това е интернет банкирането, което много пъти е безплатно; да ползваме услугата SMS известяване, при която за всяка транзакция с картата получаваме уведомление за датата, часа и сумата.
Когато използваме картата си в интернет, е необходимо да изчитаме внимателно условията на съответния сайт, преди да си въведем информация за банковата си карта като номер и срок на валидност и най вече да проверим дали сайтът е защитен.
С превеждането на парите, чрез системите за бързи международни преводи, има статистика на МВР, че става всепо-трудно установяването на извършителите на такъв вид престъпление.