Качествата на успешния трейдър – търпение, спокойствие, увереност

21-годишният Кубрат Данаилов е студент по математика в Принстънския университет в САЩ. През ноември в екип заедно със свой колега той спечели престижното състезание по трейдинг на Масачузетския технологичен институт (MIT).

В събитието взеха участие повече от 100 студенти от най-престижните американски университети – Харвард, Принстън, Йейл, МIТ, Колумбийския университет и други. Надпреварата се спонсорира от най-големите банки и брокерски къщи от финансовата индустрия на САЩ.

Преди да започне образованието си в САЩ Данаилов стана Балкански шампион по математика за 2011 г. Носител е и на два бронзови медала от Международните олимпиади по математика през 2010 г. в Казахстан и през 2011 г. в Амстердам.

– Г-н Данаилов, поздравления за спечелването на престижния конкурс на MIT. Как стигнахте до победата?

Благодаря ви. Като погледна назад, мога да кажа, че до успеха ни се стигна следдоста усилена подготовка. Важните параметри за всяка една от частите на състезанието бяха разпратени до участниците около седмица преди събитието. Убеден съм, че успехът ни се дължи не само на това, което бихме нарекли „интуиция на момента“,но и на сериозното внимание, което отделихме на разработването на собствени компютърни модели и свързването им с трейдинг платформата.

– Как протича трейдинг надпреварата на MIT?

Състезанието се състои от пет различни симулации на търгуване на различни финансови инструменти в различни среди. Във всеки един момент един от членовете на отбора е трейдър, като той въвежда офертите в системата, а другият е анализатор. Четири от рундовете бяха посветени на електронното търгуване, като се използва софтуер, който е разработен в университета на Торонто.

Финансовите инструменти, които търгувахме електронно, бяха акции, фючърси и европейски опции, като всички те бяха измислени, т.е. не търгувахме с реално съществуващи символи. Разликите в рундовете с електронна търговия не се състоят само в комбинацията на наличните инструменти, но и във вида новини и сигнали, които платформата създава и разпраща до всички участници на пазара.

Единствената симулация, която не беше базирана в електронната платформа, беше от тип pit-trading – по един човек от отбор слиза в pit-а и започва да търгува индексови фючърси с останалите състезатели. През това време партньорът му, чрез жестове с ръце, му предава информация за движението на индекса.

– Какви качества се изискват, за да спечелиш подобно състезание?

Чисто индивидуалните качества, които разграничават успешните от неуспешните отбори, са търпение, спокойствие и увереност в моделите, които отборът е изработил. В повечето симулации ни се наложи да поемем определено количество риск, диктувано от стратегиите, които разработихме преди състезанието. В определени моменти държахме позиции, които драстично се различаваха от това, което пазарът диктуваше. В момента, в който започнат да се трупат нереализирани загуби, паниката може да те накара да забравиш, че има причина да държиш точно тази позиция.

Разбира се трябват късмет и издръжливост. Състезанието продължава цял ден, като всяка грешно преценена сделка може да коства на отбора ти 10-20 позиции в класирането за текущата симулация.

Не на последно място, важен е и отборният елемент. Аз и партньорът ми открихме в хода на състезанието, че за всеки рунд един от нас се справя по-добре или като трейдър, или като анализатор, като това ни позволи не само да пестим сили от рунд на рунд, но и да постигнем оптимални резултати.

– За да спечелите подобен конкурс, несъмнено имате детайлен поглед към движенията на капиталовите пазари. Каква 2013 г. изпращат глобалния фондов пазар?

Уви, засега интересът ми към финансите е академичен в по-голямата си част и повечето от знанията ми са на ниво модели и симулации.

– Студент сте в Принстън, но сте завършил средното си образование в България. С какво според вас американската образователна система превъзхожда нашата?

Последните 5 години от средното си образование преминах в Американския колеж в София, а преди това бях в Софийската математическа гимназия. Колежът следва сложна смесица между българската и американската образователна методология. Винаги ми е било трудно да разгранича къде свършва българското и къде започва американското, най-вече защото по-голямата част от преподавателите ми бяха българи.

Това, което забелязах, когато пристигнах в Щатите, е че дори тук хората говорят за огромни проблеми, подобни на тези, цитирани в българските медии напоследък, във всички етапи на образованието – от детската градина до университета. Особено важна изглежда липсата на добри и мотивирани учители, както в Америка, така и в България.

Искам да използвам случая да благодаря на всичките си учители за времето и старанието, което са вложили в обучението ми – тези от Софийската математическа гимназия, Американския колеж, както и всички участвали в подготовките на българския национален отбор по математика.

– В какво направление виждате професионалното си развитие след завършване на образованието си?

Все още не съм напълно сигурен с какво искам да се занимавам, след като завърша бакалавърската си степен. От една страна, обичам и се наслаждавам на изучаването на т.нар. „теоретична“ страна на математиката, но пък от друга състезателният елемент и динамиката на финансовия свят ме влекат. Имам още една година да опитвам различни неща и да се усъвършенствам, пък след това ще видим накъде ще ме отвее вятърът.