Китайски император измислил банкнотата
В Европа парите са донесени от Марко Поло
Първите разписки били от бяла еленова кожа с оцветени краища
От всичко на света най-несправедливо са разпределени парите – всички се оплакват, че не им достигат. Тази известна мъдрост със сигурност има милиони привърженици, независимо къде живеят. Има и друга истина за парите – между монетите и банкнотите всеки би предпочел в джоба му да прошумоляват вторите. И колкото по-висока е стойността на купюра, толкова по-приятен и успокоителен е този шум. Причината за създаването на книжните пари обаче е удобството. Именно това кара преди дванадесет века предприемчивите китайци да заменят монетите с разписки, които изпълнявали ролята на финансов инструмент.
Въпреки че официално историята на парите започва със сеченето на монети през VII в. пр. Хр., именно замяната на тежките монети с по-леките и лесни за пренасяне банкноти може да се смята за начало на господството на парите като ресурс. Първите сведения за съществуването на парични „разписки“ идват от древен Вавилон от 2500 г. пр. Хр., но първите открити останки от подобия на банкноти са в земите на Китай. Те представлявали парченца еленова кожа с оцветени краища. Първият опит за пускането им в обращение е предприет от император Уди от династията Хан. Той обаче бил обречен на неуспех заради ограниченото количество еленова кожа. За втори път в Китай се върнали към идеята за книжни пари през IХ век, когато ги наричали „летящи“. Били като хартиен сертификат който частните банки издавали на търговците в замяна на наличните пари. Хората давали монетите и получавали срещу тях разписка. През 812 г. издаването на такива разписки става прерогатив на китайския императорски двор. След като управниците започват да отпечатват разписките, за да опростят системата, започнали да им дават и фиксирана стойност. Около 1000 г. китайските банки вече издавали напълно конвертируеми банкноти, гарантирани от правителството. 500 години в Китай използват книжните пари, но поради растящата инфлация и разпространението на фалшификати през ХV век те излизат от употреба. Най-старата изцяло запазена до днес банкнота е от времето на династията Минг от 1398 г. – тя е с размери 225 х 340 мм с изобразени монети на нея.
През ХIII век и монголците възприемат печатането на пари. След това идеята се разпространява и на Запад. В Европа първите книжни пари са пренесени от Китай в края на ХIII век от известния пътешественик Марко Поло и били истинска сензация. Повече от 300 години по-късно в Швеция, през 1661 г., е отпечатана първата банкнота, издадена от Банката на Стокхолм.
В САЩ книжните пари не са много популярни до около 1850 г., като по това време се използвали чужди валути. Първите национални доларови банкноти се появяват 1861 г. И до днес тези купюри се приемат навсякъде като платежно средство със своята номинална стойност.
Българската народна банка издава национални книжни пари от 1885 г. Повечето банкноти са от плътна хартия, понякога смесена с памук или други текстилни влакна за повече издръжливост. През 1988 г. в Австралия произвеждат първата полимерна банкнота. След това възприемат този метод и Нова Зеландия, Румъния, Мексико. Същата година в Австрия за първи път използват специално фолио в банкнотата, което днес е стандарт при книжните пари. В стремежа си да предпазят купюрите от фалшифициране националните банки влагат във всяка нова банкнота все повече и по-иновативни като технология защити. Въпреки усилията на специалистите засега победители в битката няма. Може би защото, докато съществуват парите, винаги ще има и хора, които ще искат да ги разпределят „по-справедливо“.
Радослава Григорова
Ваня Костова