Клъстери се обявиха против оценка на европроекти

Да се въведе система за акредитация на клъстерите в страната. Искането не е ново и е отправено от Асоциацията на бизнес клъстерите в България към администрацията на икономическото министерство. Поводът този път е съобщението за одобрени проекти, кандидатствали за евросубсидия по програма „Конкурентоспособност“. Става въпрос за схемата „Подкрепа за развитието на клъстерите в България“ (сесията от тази година), която е с бюджет малко над 19.5 млн. лв. Проблемът е, че „липсата на обективни критерии за състоянието на клъстерите в страната прави необективна оценката на проектите“, заяви Петър Статев, председател на асоциацията.

Регистрация под пара

Кандидатстващите по схемата проекти са над 130, одобрени са 42, а в резервния списък са още 43. „Към днешна дата регистрираните в страната клъстери са 230. В края на 2012 г. те са били 86“, посочват от асоциацията. Сравнението е ключово, ако се припомни, че крайният срок за кандидатстване за еврофинансиране бе 16 април 2013 г.

„Сред класираните преобладават клъстери с дата на регистрация март-април 2013 г. В същото време тези с история и доказани успехи зад граница не са получили одобрение“, посочва Венцислав Славков, председател на Клъстера по мехатроника и автоматизация. Обединението съществува от 2006 г. и многократно е доказвало своята полза, но е класирано в резервния списък. Славков дори подал оставка „за този провал“, която не била приета. След това направил проверка, която установила, че:

– над 80% от класираните за финансиране клъстери са с дата на регистрация март-април 2013, непосредствено преди прекратяване на приема

– определени за финансиране са клъстери в области като спорт, финанси, консултации и др., които са далеч от приоритетите на програмата – подкрепа на конкурентоспособността на индустрията

– мнозинството обединения са изпълнили изискването за минимален брой членове – седем фирми, но не включват научни или неправителствени организации, или местни структури, а това е характерно условие за клъстерите

– има случаи на класирани за финансиране „фамилни клъстери“, както на взаимосвързани лица, участващи в повече от един клъстер

– има класиран клъстер, който в момента не е действащ.

Тези факти, без по-голяма конкретика, бяха представени на специална пресконференция като част от официалната позиция на Асоциацията на бизнес клъстерите.

Вода в пясъка

„Проблемът не е в това кой ще похарчи едни пари, а как ще бъдат похарчени те“, казва Петър Статев. И дава пример – през 2007 г. в резултат на подкрепата от Програма ФАР в страната са създадени 100 клъстера. От тях до днес са живи само три.

Геновева Христова, председател на Българския мебелен клъстер (с одобрен проект по тази процедура), посочва актуална статистика за региона. В Румъния клъстерите са 47, в Словакия – 20, в Хърватия – 56, а в Сърбия – 43. В България те са 230.

„Очевидно европейските пари са провокирали големи мераци за усвояването им. Проблемът не е в хората, които разпознават, че е налице възможност за получаване на едни субсидии. Проблемът е в липсата на качествена и професионална оценка и анализ на тези кандидати“, коментира Статев.

Преглед на условията за кандидатстване по схемата показва, че няма сериозни ограничения освен наличието на минимум седем фирми за стартиращи клъстери. Либералният вход обаче явно не се оказва пречка за обединения без история да отговорят на критериите за оценка, сред които са управленски капацитет, жизнеспособност и пазарни позиции, визия и възможности за развитие, устойчивост на резултатите от проекта. „Интересно как оценяващите са могли да определят устойчивостта, стратегията и визията на кандидати, регистрирани два дни преди крайния срок, и да ги класират преди клъстери с доказан в годините капацитет, устойчивост и визия“, казва Венцислав Славков.

От асоциацията смятат, че не е редно да се използва една и съща мярка за новорегистрирани структури и за такива, които имат история. „Има място и за едните, и за другите, но интензивността на подкрепата трябва да е различна“, убеден е Петър Статев. Геновева Христова пък дава за пример унгарския модел, според който за стартиращи клъстери са заделени 20% от субсидиите, за развиващи се – 30%, а останалото е за „гроздове“ с успешна биография и статистика за успехи зад гърба си.

„Ние сме за иницииране на обществен дебат. Нито един цент не трябва да бъде похарчен по начин, по който това се прави в момента с тази схема. Когато говорим за професионални сдружения в икономиката и за върха на кооперирането в индустрията, каквото са клъстерите, не може да се основаваме на любителски подход“, смята Статев. Асоциацията вече е изпратила своето становище до управляващия орган на програма „Конкурентоспособност“.