Клъстерните обединения имат бъдеще у нас

В последно време и в България навлязоха клъстерите. Те се разглеждат по различен начин. „Клъстерът е съвкупност от фирми, доставчици, поддоставчици на услуги, фирми от сходни производства и свързаните с тях институции (правителство, бизнес организации, академични общности, финансови институции и др.). В зависимост от характера на връзките между фирмите в клъстера може да говорим за: вертикални, хоризонтали и секторни клъстери.“1 При хоризонталния клъстер фирмите са на едно и също равнище на производство и маркетинг. При вертикалния клъстер фирмите са на последователни нива на производство и маркетинг. При тези клъстери фирмите са от различни сектори. При секторните клъстери фирмите са от един сектор.
Друга дефиниция за клъстер е следната – „географски свързана концентрация от сходни, взаимообвързани или допълващи се фирми с активни канали за делови взаимоотношения, комуникация и диалог, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги и са изправени пред общи възможности за развитие и заплахи.“ Друго схващане е, че клъстерите са нещо, което се базира на систематични връзки между фирмите, и се отнасят за основното или съпътстващо производство, технологиите, природните ресурси, квалификацията на персонала и каналите за дистрибуция.

Клъстерът може да се квалифицира като общност, която работи за една цел

– да бъде подпомогнат основния бизнес, като с това се гарантира успешното развитие и на дейностите, които са налице покрай основния бизнес. Освен това те заедно споделят проблемите си и решенията за тях. Така или иначе, независимо от терминологичните вариации ясно е, че клъстерът е доброволно обединение на компании, които имат общ интерес от това.

Какви са основните предимства на тези обединения ? Ако говорим за клъстер от типа „основно производство и неговите доставчици“, позитивите от това обединение са ясно разграничими. Базирайки работата си на клъстерното обединение, основният производител на дадено изделие може да разчита на коректност и систематичност в доставките, точно изпълнение на поръчките и на липса на закъснения. От друга страна, за малките фирми-доставчици на основния производител, включването в клъстера е шанс за развитие покрай основната компания. Те могат да разчитат на дългосрочни договори и точност при плащанията. Така за доставчиците участието им в клъстера дава възможност в известна степен да прогнозират бъдещата си дейност и паричните си потоци. Развитието на голямата фирма е фактор за развитие на нейните сателити. Най-важната последица за бизнеса от тези обединения може да се оцени еднозначно – по-добра конкурентоспособност. Разчитайки на дългосрочно сътрудничество помежду си, компаниите могат да намалят разходите си. Дългосрочните договори с доставчиците например са възможност да се намалят разходите за съхранение на детайли и оттам – цялостната себестойност на продукцията.
Макар че е с твърде скромни правомощия, за да осигури някакви съществени преференции за бизнеса, местната власт има огромно значение за възникването и развитието на клъстера

Такъв е примерът със Севлиево – фактът, че инвеститор от ранга на „Американ стандарт“ е тук, действа като магнит за останалите фирми. Добричката община насочва усилията си за създаване на клъстер в областта на обувното производство в града. Основният фактор за това е бившият обувен завод, след фалита на който в Добрич съществуват около 20 по-малки фирми – производители на обувки. Няколко компании от Девненския регион – „Агрополихим“, „Девня цимент“, „Солвей-Соди“ са обединени в клъстер Девня. Те имат общ зародиш – уникалното находище на природни ресурси край Варна, което е породило техните бизнеси, а също и общи проблеми свързани с възстановяването на околната среда, използването на пристанище Варна и енергоносителите.
Общините определено имат полза от развитието на клъстери, която се изразява в следнито:

чрез тях се внедряват нови иновативни решения на определена територия,
местната икономика става по-устойчива и конкурентоспособна,
реализира се значителна добавена стойност,
регионът се идентифицира с определена продуктова група или индустрия.

В българската практика клъстерът е обединение на група фирми, работещи в географска близост и в един и същ бранш, които обвързват дейността си, за да си сътрудничат и да се допълват взаимно.

Целта на клъстера е по-голяма ефективност и пробив на чуждите пазари

Самостоятелното излизане на чужди пазари не е възможно за малките български фирми по много причини – липсват контакти, собствениците не знаят чужди езици, нямат капацитет да се изпълнят исканите количества и др. Ето защо производителите във всички сектори все по-често се замислят за създаване на клъстери като начин да се противопоставят на конкуренцията и да оцелеят.
Въпросът с клъстерите става все по-актуален с приближаващото отваряне към европейските пазари, тъй като малките фирми нямат капацитет да отговорят на европейските изисквания и няма как да оцелеят, ако не се обединят. Клъстерът им гарантира пазари и обновяване на машинния парк. Освен това работата в екип и партньорство неминуемо водят до повишаване на качеството на продукцията, защото, ако един се провали, целият клъстер се проваля. Успешни опити за създаване на клъстери у нас има и в областта на мебелната и дървопреработващата промишленост в Разлог – клъстерът „Места“. Опити за това се правят и във Велинград и Троян. В текстилната промишленост също има успешни опити. Малките фирми за производство на текстил и облекла нямат нито финансови, нито технологични възможности да изнасят продукция. Повечето от тях работят на вътрешния пазар, но нуждата ги кара да търсят други възможности не само да оцелеят, а и да вървят напред. По правило поръчките от чужбина за облекло са обемни и изискват по-голям производствен капацитет. И тъй като не всички предприятия имат пълния набор от машини за всички изделия, те се обединяват и си разпределят работата. Сдружението е доброволно, но на практика е под натиска на пазара и на невъзможността да се инвестира. Обединението в текстилния бранш е налице. Хоризонтален клъстер (за трикотаж) има и в Благоевград и в Хасково. Западните клиенти идват с големи поръчки, а фирмите не разполагат с необходимия капацитет и са принудени да се кооперират с колеги, съседи, приятели. Клъстерът улеснява логистиката за западния контрагент. Плюсовете на това окрупняване са, че фирмите се специализират в някаква дейност и това им дава възможност да отговорят в срок независимо от големия обем на поръчката.

За мнозина това е начин за оцеляване, защото малката фирма няма капацитет да се развива в толкова различни посоки.

Практиката е наложила вертикалната интеграция между разградския завод „Амилум“ – основен производител на подсладители и нишесте в страната, и производителите на царевица в Добруджа (суровина за производството) и индустрията на газираните и алкохолни напитки (клиенти на „Амилум“). Рудодобивът и цветната металургия в Средногорието също се оценяват от редица специалисти като своеобразни клъстерни обединения. Предприятията „Асарел Медет“, „Елаците мед“, „Бимак Челопеч“, „Юмикор мед“, както и КЦМ край Асеновград имат сложни, но добре работещи хоризонтални връзки, осигуряват заетост на повече от 6 хиляди души и формират значимо перо в българския износ. Кооперирането между предприятията и създаването на междуфирмени обединения и вериги с участието на научни и развойни звена е една от възможностите за развитие на етерично-маслената и парфюмерийната промишленост по мнението на експертите от браншовата асоциация.

В парфюмерийния сектор има неформални обединения между производители на опаковки и на козметични продукти. Всяко обединение е възникнало доброволно и е породено от реални потребности. Тези сдружавания между компаниите не винаги отговарят на теоретичното схващане за клъстер, но са полезни. Има специален проект за създаване на клъстер в етеричномаслената промишленост в Южен Централен район. Целта е да се обединят технологичните усилия на фирмите в името на по-голямо розопроизводство и създаване на краен продукт.
Очевидно е, че клъстерните обединения имат бъдеще у нас и може би това е възможност да се избегнат очертаващите се фалити на редица предприятия, след влизането на страната в Европейския съюз.