Когато Фишър говори, Бернанке си води бележки

Bloomberg

След кацането на американския финансов министър Тимъти Гайтнър в Истанбул, за да присъства на глобалния икономически форум на 2 октомври, първата му среща преди разговорите с всички финансови министри и централни банкери от над 150 държави бе с човек, който контролира икономика, по-малка от тази на щата Мисури.
Присъствието му на частна вечеря (подробностите от която не са достояние на пресата) ясно сигнализира, че влиянието на управителя на централната банка на Израел Стенли Фишър надвишава влиянието на израелския БВП в размер на $200 млрд. 66-годишният Фишър е бивш професор в Масачузетския технологичен институт (MIT) и е бил ментор на част от екипа американски политици, които в момента се опитват да изведат световната икономика от най-тежката рецесия от 60 години насам.
Сред бившите му студенти са Лорънс Съмърс, директор на националния икономически съвет към администрацията на президента Барак Обама, както и председателят на Федералния резерв Бен Бернанке, на чиято дипломна работа Фишър е бил научен ръководител през 1979 г. Като първи заместник управителен директор на Международния валутен фонд през 90-те години Фишър е работил с Гайтнър и Съмърс, тогава служители на американското финансово министерство, в опитите им да разрешават финансови кризи в Мексико, Русия и Югоизточна Азия.
„Много хора от централните банки го ценят като капацитет в централното банкиране и във валутната и финансовата политика“, споделя лауреатът на Нобелова награда за икономика проф. д-р Робърт Солоу, един от учителите на самия Фишър.

Пионер в лихвената политика

Фишър си спечели и репутация на пионер, след като намали основния лихвен процент на Израел с 50 базисни пункта до 3,75% на 7 октомври 2008 г., изпреварвайки колегите си в САЩ, Великобритания и еврозоната (един базисен пункт е 0,01 процентен пункт). Впоследствие намали процента още седем пъти до рекордно ниските 0,5% до април 2009 г. На 25 август Фишър стана и първият управител на централна банка в света, който обърна курса в отговор на признаците на финансово възстановяване и увеличи основния процент с четвърт пункт до 0,75%. Колегите му в Австралия и Норвегия последваха примера.
На 23 ноември Фишър отново затегна кредитирането, като повиши основната лихва с четвърт процентен пункт до 1%.
„Икономическите показатели на Израел сочат възстановяване, но силата му е все още несигурна, се казва в изявление на Израелската централна банка. Дори след това увеличение лихвеният процент през декември ще е нисък – 1%, като продължение на приспособителната валутна политика, която да поддържа бъдещото икономическо възстановяване.“

Експертен стимул

През 2008 г. Фишър (в опит да спаси зависимата от износа израелска икономика) взе решение да закупи долари в безпрецедентни количества, за да понижи стойността на шекела. От март 2008 г. до октомври 2009 г. бяха натрупани резерви в чужда валута на стойност $61,2 млрд. Преди това количеството им бе едва $28,5 млрд.
Схемата за изкупуване помогна за отслабването на шекела спрямо долара с 22% през двете тримесечия на свиване на икономиката и подкрепи компании като Petah Tikva, Teva Pharmaceutical Industries Ltd., която е базирана в Израел и е най-големият производител на генерични лекарства в света. Като следствие от свалянето на лихвите и покупката на долари Израел достигна ръст от 1% през второто тримесечие на 2009 г., като така прекъсна шестмесечната рецесия. БВП на страната се е увеличил до 2,2% през третото тримесечие.
„Централната банка на Израел си е изградила стабилна репутация през годините, защото изпреварва графика на циклите както по улесняване, така и по затягане“, поясни Тюркер Хамзаоглу от Merrill Lynch & Co. на Bank of America Corp.

Сигнали

И други централни банкери трябва да обмислят да последват инициативата на Израелската централна банка, твърди професорът по икономика от Нюйоркския университет Нуриел Рубини, който предвиди глобалната финансова криза още през 2006 г. Световната икономика може да очаква нов кредитен балон, тъй като инвеститорите се възползват от ниските американски лихви, за да заемат в долари и да купуват по-високодоходни активи като акции и суровини, пояснява той.
„Това е сигнал за други централни банки – казва Рубини. – Но докато те се тревожат за възстановяването и се мъчат да избягнат дефлацията чрез поддържане на лихвите около нулевите нива и масивни количествени улеснявания, рискуваме да създадем пореден балон при цените на активите и кредитите.“
Количествено улесняване е термин, който някои централни банки използват за програмите, вливащи кеш в съсипаните от рецесията икономики.
Фишър твърди, че решението на бившия му студент Бернанке да действа активно за наливане на пари в американската икономика, се основава на академичния му опит. „Дипломната работа на Бернанке бе за Голямата депресия. Тя е оказала огромно влияние върху онова, което направи в сегашната криза, защото наистина разбира онзи период. Увереността в знанията му е една от причините да е така решителен“, коментира Фишър.

Регулация

Време е обаче Бернанке и други колеги от централните банки да затегнат регулацията на банките, за да избягнат следващ балон на активи, предупреждава израелецът. „Трябва да довършим нещата, за които започнахме да се тюхкаме, че е трябвало да направим. И това се отнася предимно за ремонта на финансовата система – заявява той. – А в САЩ тази битка, изглежда, ще е доста дълга.“
Фишър предупреждава колегите си, отговорни за икономическата политика, че им предстоят още трудни избори и решения. „Няколко държави ще трябва да увеличат данъците, ще се наложи да намалим разходите още повече, ще свием харчовете доста под онова, на което се надява обществото“, каза той по време на срещата на МВФ в Истанбул на 3 октомври.
Фишър (който говори на иврит във всичките си официални изявления, но с акцент, издаващ, че е израснал в Южна Африка) някога бе смятан за аутсайдер в Израел. Сега, когато икономиката на страната навлиза в трудния оздравителен период, някои анализатори го определят като крайно необходима за нацията фигура.