Кои са големите печеливши и губещи от кризата в ЦИЕ?

Николай Танев, икономист
MOKA – Мониторинг и Кампании

„Китайският йероглиф за криза и възможност е един и същ.” Това гласеше едно от най-използваните послания от българския бизнес в началото на 2009 г. Държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като България обаче усетиха по-силно негативите от икономическата криза в сравнение с по-голямата част от „старите” пазарни икономики от ЕС. Около 2 години след разпространяването на кризата и в „Нова Европа” виждаме ясни признаци за постепенно възстановяване на икономическия растеж. Генерализацията обаче остава най-големият проблем при анализа на икономиките на страните от ЦИЕ. Регионът в никакъв случай не може да се определи като хомогенен. Дори в рамките на някои държави има големи контрасти между столица и провинция. Полша, Чехия и връщащата се към забележителния си растеж от преди кризата Естония без съмнение успяха да излязат в много по-добра „форма” от държави като Румъния и особено Латвия, където все още не са налице признаци за връщане на икономиката към растеж. Ако включим Русия и Турция към подобен анализ, ще видим, че над 2/3 от растежа на брутния вътрешен продукт в региона се дължат именно на Турция, Русия и Полша.

Пътят към успеха: Полша

Полша е единствената страна в ЕС, чиято икономика не отбеляза спад на икономиката между 2008 и 2010 г. Очаква се страната да отбележи ръст от 3,5% и през 2010 г., след като в разгара на кризата отбеляза ръст от 1,7%. Към момента изглежда, че Полша се възползва по чудесен начин от основните й предимства – голяма икономика със стабилен финансов сектор. Огромният вътрешен пазар гарантира стабилно търсене дори в условията на забавяне на икономиката. Това от своя страна означава по-малка зависимост от експортните сектори в сравнение със страни като България или Унгария. Банковият сектор в Полша също по-скоро беше здравословно „охладен”, отколкото да пострада от ефектите на кризата. Банковото кредитиране продължи да расте с двуцифрени темпове и въпреки влошаването на качеството на портфейла на банките полската банкова система продължи да изпълнява ефективно функциите си на двигател на инвестициите и потреблението. Полското правителство не ограничи разходите, а дори приложи фискална експанзия, която подпомогна запазването на икономическия растеж. Подготовката за Европейското първенство по футбол, което ще се проведе в Полша и Украйна през 2012 г., доведе до ръст на инвестициите в инфраструктура, което също стимулира търсенето.

Пътят към успеха: Естония

Естония без съмнение беше една от най-засегнатите страни от световната криза. За прегряването на балтийските икономики се говореше отдавна и много анализи предвиждаха почти катастрофални последици за местните икономики. Фиксираните валутни курсове, големите дефицити по текущата сметка, голямата кредитна задлъжнялост на домакинствата и малкият размер на вътрешния пазар представляваха взривоопасна смесица от фактори, които доведоха до почти 20% спад в икономиките на трите балтийски държави през 2009 г. След като икономиката на страната се сви със стряскащите 13,9% през миналата година, от втората половина на 2010 г. Естония е най-бързо растящата икономика в ЕС. „След силен спад е нормално да видим и еднократен бърз растеж”, биха казали много анализатори. Въпреки това не може да не се отчете, че ключът към бързото възстановяване на страната се крие в няколко много важни мерки на естонското правителство и характеристики на местната икономика. Ако изключим Люксембург, Естония е страната с най-малък бюджетен дефицит през иначе турбулентната 2009 г. Намаляването на бюджетния дефицит беше ключова мярка за възстановяване на поразклатеното доверие в страната. За разлика от Полша и другите големи европейски икономики евентуалното увеличение на бюджетния дефицит в Естония нямаше да може да увеличи съвкупното търсене на фона на малкия вътрешен пазар. Нещо повече, допускането на дефицити дори щеше да утежни перспективите за членство на Естония в еврозоната, възможностите за финансиране на подобен дефицит в условията на намаляващо доверие и щеше да утежни допълнително ситуацията и трудовия пазар. На следващо място, в условията на криза естонският бизнес показва способност да увеличава производителността. Според изследванията на централната банка на страната към 2012 г. се очаква производителността на труда да достигне исторически максимум. Възстановяването на икономиките на скандинавските страни и най-вече на Швеция е в основата на икономическия растеж в Естония.
Банковият сектор, който в голяма степен е собственост на скандинавски банки, също успя да избегне финансови сътресения и кредитирането плавно започва да се възстановява, макар и далеч от предкризисните нива. Лихвените нива по кредитите практически се понижиха до равнището от 2008 г. на фона на възстановеното доверие на пазарите, което отваря възможности за растеж след отминаването на временните фактори, като по-бързото възстановяване на експортните пазари.

Неясният път: България

Данните за третото тримесечие на годината показаха първи признаци за излизане на страната от рецесията, като според официалната статистика през периода българската икономика е нараснала с 0,7% спрямо предходния тримесечен период и с 0,5% спрямо същия период на миналата година. Както в случая на Естония, при България растежът е основно движен от износа, който се увеличава с над 31% на годишна база за първите 10 месеца от годината. С това обаче, изглежда, се изчерпват позитивните новини за българската икономика. Евентуалното забавяне на възстановяването на основните ни търговски партньори със сигурност ще подкопае основите на крехкото съживяване на икономиката. Нивата на инвестиции в основен капитал са с 1/3 по-ниски в сравнение с 2008 г. Не по-добра е и картината с чуждестранните инвестиции, които едва надхвърлят 1 млрд. евро годишно. Влошаването на фискалната дисциплина през последните 1-2 години също не води до значително стимулиране на търсенето, а по-скоро представлява негативен фактор на международните пазари. Нееднородните послания за евентуално увеличение на данъците, които от време на време се обявяват от различни членове на кабинета, също не допринасят за връщането на доверието в страната. Макар и стабилни и добре капитализирани, българските банки все още кредитират трудно, при високи лихвени нива и на практика не изпълняват ефективно функциите си.
В подобна ситуация разликата, дали България ще се оттласне от групата на посредствените „ученици” на кризата, или дори да последва „отличниците”, все повече зависи от способността на правителството да възстанови доверието в потенциала на страната чрез строга фискална политика, провеждане на реформи в публичните сфери, които не просто да режат разходи на парче, а да гарантират дългосрочна устойчивост, както и привличане на свеж паричен поток от европейските фондове на фона на бавното връщане на чуждите инвеститори.