Кои са най-големите икономически проблеми на света в момента?

В няколко свои изявления Кристин Лагард, изпълнителен директор на Международния валутен фонд, изказа предположения, че световния икономически растеж вероятно ще отчете най-слабите си резултати за 2015 година. Като причина за това Лагард и експертите на фонда безспорно имат предвид огромните проблеми, пред които е изправен света. А сред тях се открояват:

• Икономическото забавяне в Бразилия и Китай;
• Спадът в цените на суровините;
• Пристрастеността към монетарни политики на облекчения;
• Очакваната криза на ново възникващите пазари, когато Федералният резерв повиши лихвите;
• Конфликтите в Близкия изток, водещи до кризата с бежанците в Европа.

Шефът на МВФ вижда умерен растеж в напредналите икономики на САЩ, Европа и Япония, но е на мнение, че той може да бъде подтиснат от ново възникващите пазари, които търпят пета поредна година на забавяне на активността.

Какво ограничава растежа?

Лагард е на мнение, че световната икономика ще оперира на нива по-ниски от оптималните и под производствените възможности, докато потенциала за растеж е ограничаван от ниската производителност, застаряващото население и неизчистените задължения от финансовата криза.

Преди време се считаше, че появата на Китай и може би на Индия и Бразилия като световни икономически сили ще балансира какъвто и да е спад в развитите икономики. Сега обаче стана ясно, че е важно правилно да се управлява прехода в Китай към растеж, начело на който са потребителите. Индия все още е ограничена от кастовата система, която ефективно ограничава много хора от обществото.

Бразилия не е използвала огромните икономически възможности, които й се предоставиха с организирането на световното първенство по футбол през 2014 и летните олимпийски игри през 2016. Бразилската централна банка в момента прогнозира много по-дълбока рецесия, тъй като страната е поразена от ниските цени на суровините, нарастващите разходи за дългове, политическата буря и отлива на капитали, които инвеститорите изтеглят от пазарите на Латинска Америка.

Тези акценти ще бъдат повторени следващата седмица на годишните срещи на МВФ и Световната банка, тази година в Лима, Перу. Може да се очаква, че на такъв форум много от по-малките икономики ще изразят недоволство от срива на почти всички земеделски, метални и минерални суровини.

Въпреки, че ново възникващите пазари акумулираха по-големи извънредни валутни резерви и това помогна на валутите им да поемат икономическите удари, Лагард е загрижена, че тези пазари са разширили капацитетите си, за да поемат последствията от финансовата криза.

Очакванията за 2016 са за скромно подобрение

Едновременно със срещата, МВФ ще оповести последните си икономически прогнози. В предварителните коментари Лагард прогнозира по-слаб растеж на световния БВП тази година (3.3%) спрямо миналата (3.4%).

Русия ще бъде специално спомената. Нейното икономическо състояние е в тясна връзка с пазарите на суровините. Това е видно през последните три години от корелацията между курса долар/рубла и фючърсите на лекия суров петрол, която е била 93%. Прогнозите за руската икономика са за спад от 4% тази година като те бяха отново свалени и по-ниско заради нарастващите свидетелства за по-продължителен спад.

Перспективите стават все по-мрачни през последните месеци, тъй като сигналите за спад в Китай увеличават проблемите от Русия дошли от ниските цени на петрола и санкциите на Запада, които бяха наложени заради конфликта в Украйна.

Докато икономиката буксува обезпокоително е, че държавата влезе във война, което е видно от започналите бомбардировки в Сирия през тази седмица.

Китайският синдром

Лагард също отбеляза, че прехода в Китай от воден от експорта растеж към ориентиран към вътрешното търсене представлява серия от предизвикателства за китайските официални власти. Пекин е изправен пред проблема да уравновеси централно контролираната система с неразборията на свободния пазар.

И преди е посочвано, че Пекин е наивен, когато става дума за пазарните механизми, тъй като е ясно неудобството му когато цените на активите падат. Свободните пазари не се държат като дресирани животни, те са диви и непредсказуеми. Понякога са и грозни.

На много нации им се иска да бъдат китайския „най-добър приятел на Запад“ и това желание възпрепятства Европа и САЩ да поискат сметка от Китай за грубия маниер с който подкопава цените на стоманата на световните пазари.

Докато собственото му потребление на стомана спадна, Китай поддържа производството, въпреки че пазарът беше смазан от свръх предлагането. По тази точка на Китай трябва да му се търси отговорност от Световната търговска организация.

Край на политиката на нулеви лихви

Друг труден преход, с който света трябва да се справи, е промяната на политиката на лихвите в САЩ, където Федералния резерв се подготвя да ги повиши от рекордно ниските нива между 0.00% и 0.25%, които постави през декември 2008.

Когато пазарът е убеден, че Фед ще повиши лихвите с 25 базови пункта, доларът ще отчете бързи печалби. Това може да създаде трудности в ново възникващите пазари и да доведе до доста несъответствия при валутите, което пък ще доведе до корпоративни фалити или по-обхватни кредитни кризи.

Според рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс, 52 компании са фалирали заради дълговете си през първите шест месеца на тази година. Това е повече от два пъти над броя на компаниите, които не направиха плащания по лихвите си през първата половина на 2014. Това също е и най-големия брой фалити след 2009 г.

Ако доларът поскъпне, ефекта върху вноса на другите икономики ще засегне печалбите от износа на американските компании. Според проучване, двама от всеки трима големи износители в САЩ, тоест тези с поне 25% общи продажби в чужбина, ще усетят неблагоприятно влияние върху бизнеса си. В резултат на това почти 1/4 от големите износители ще трябва да намалят разходите за капитал. Спадът на печалбите ще означава по-трудно обслужване на бъдещите дългове.

Ръстът на фалитите ще е отчасти заради растящите трудности в енергийния сектор. Петролните компании значително увеличиха заемите си през последните години, така че да увеличат производството и да се възползват от високи цени на петрола.

Вместо това петролът се срина през май, а изследване на Фед показа, че търговските банки намаляват и изискват предсрочно кредитни линии. Те искат повече гаранции за новите заеми. От фалиралите тази година компании, 13 са от сектора на петрола.

Засега има няколко видни фалита през тази година, в това число и Дорал Файненшъл, една от най-големите банки на Пуерто Рико. Друг виден корпоративен фалит е компанията за въглища и мини Уолтър Енерджи, която пропусна през юни за трети път да плати лихви.

И все пак не всичко е мрачно, тъй като Америка като цяло се възползва от рекордно ниските разходи за капитал не само като го заемаше, но и рефинансираше и изкупуваше обратно по-скъпи емисии.

Би трябвало да слушаме предупрежденията на МВФ, тъй като когато лихвите нарастват, много компании няма да са в състояние или да плащат дъловете си или да си позволят рефинансиране на по-високи лихвени нива. Ако корпоративните фалити нараснат в целия свят, това ще е сериозен удар по икономическия растеж.

Ако можем да приключим с нещо положително, то е факта, че емитирането на корпоративен дълг през 2015 в САЩ расте с най-голяма скорост, което е сигнал, че корпорациите са по-уверени в икономиката.

Всичко зависи от това дали човек вижда чашата като полупълна или полупразна.