Кой може да спре балона при златото?

По същия начин както това се случи с цените на имотите преди няколко години или пък с акциите на интернет компаниите, така и четиригодишният връх в цената на златото даде основание да се зададат някои фундаментални въпроси, първият от които е:“Как да действаме?“. „Трябва ли въобще да правим нещо?“
Ясно е, че спекулациите са тези, които движат цената на златото нагоре. Хората нормално купуват бульона като застраховка срещу инфлация или просто защото вярват, че цената му в бъдеще ще се покачва. Доказателство, че именно спекулацията е в основата на процеса, даде Световният съвет по златото (World Gold Council), който в доклад отчете, че търсенето на злато на кюлчета се е удвоило от 2009 година до 840 метрични тона годишно. В основата на това търсене са хората, които искат да направят инвестиция в злато. В същото време индустрията и по-конкретно бижутерите са свили търсенето си с 18% от 2004 до сега, като в момента се нуждите им са от 2 500 метрични тона злато годишно.
Спекулацията при златото е подпомогната и от финансовата революция. Преди златото можеше да се купува само от специализираните дилъри. Сега всеки може да поръча злато от пазара чрез борсово търгуваните фондове. Тези фондове поръчват злато за сметка на своите клиенти и в момента държат 2 250 метрични тона злато, което се равнява на годишното производство в глобален мащаб.
Сама по себе си спекулацията не е индикация за това, че има балон на пазара. Исторически металът е свързан с представата за защита от инфлация. Той винаги присъства в портфолиото на хедж фондовете, които диверсифицират рисковете. Цената на златото калкулира в себе си рационалното мислене на хората за онова, което би могло да се случи в бъдеще. Тук е и директната връзка между случващото се в момента в Европа с дълговата криза, и в САЩ.
Но също както хартиените пари, и златото може да бъде остойностена само на базата на онова, което друг е склонен да плати за него. Златото не става за ядене. Употребата му в индустрията е съвсем ограничена. Ето защо ако някой не оценява вашето злато на висотата, на която то струва според вас, няма какво да възразите.
Ако обаче златото е наистина балон, това се превръща в проблем на регулаторните власти, които трябва да установят дали спекулацията е естествена или преднамерена, от кото тръгва – дали това не са хедж фондовете и дали хората не се хвърлят твърде масово в този балон.
Неотдавна борсата в Чикаго (Chicago Mercantile Exchange) се опита да направи нещо за охлаждане на пазара на златото, като ограничи размера на заетия ресурс, който инвеститор може да ползва при покупката на злато. Борсата в Сингапур постъпи по същия начин миналата седмица. Основният регулатор в САЩ обаче – Commodity Futures Trading Commission, все още не е реагирал. Същият този орган не реагира и през 2008 година, когато петролът скочи до $ 145 за барел. Ако пожелае, комисията може да наложи още по-стриктни ограничения за търговия със заемен ресурс или пък да ограничи количествата злато, които могат да бъдат придобивани от индивидуалните инвеститори, включително през борсово – търгуваните фондове. Това, разбира се, ще бъде доста агресивна намеса на пазара, която да разреши проблем, който според мнозина всъщност не съществува.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *