Колко е важно да бъдеш безгрешен

Да загубиш един кандидат за кабинета може да се възприеме като злощастна случайност. Да загубиш двама вече прилича на небрежност. Когато започна предаването на властта, Барак Обама бе хвален и заради гладкостта на прехода благодарение на действията му, и заради назначенията на влиятелни личности на непрестижни постове. Това вече не е така. На 3 февурари Том Дашъл стана вторият бъдещ член на кабинета, който се оттегля заради минали прегрешения. Същия ден се отказа и Нанси Килъфър, която беше определена за „бюджетен цар“, натоварена със задачата да прочисти от разхищения правителствените програми. Трети скандал
около неплатени данъци обаче не попречи на Тимъти Гайтнър да бъде утвърден за министър на финансите.
Като сенатор Обама се бореше за етично законодателство, а като кандидат-президент обеща „чистота“ в Белия дом. Едно от първите му действия беше да подпише изпълнителна заповед, забраняваща на служители да напускат администрацията, за да влязат в частния сектор и да лобират пред бившите си колеги.
Привържениците на доброто управление тържествуваха, макар че след това Обама назначи в Пентагона Уилям Лин, бивш лобист от „Рейтиън“.
Още преди да полагането на президентската клетва Обама преживя загуба на свой кандидат заради скандал. Бил Ричардсън, самият той бивш претендент за президентския пост, беше номиниран за министър на търговията. Но губернаторът на Ню Мексикоофициално бе замесен в разследване за „търговия с влияние“. Той твърдеше, че е невинен, но се отттегли, за да не злепоставяОбама. Тази седмица Обама номинира на негово място сенатора републиканец от Ню Хемпшър Джъд Грег. Изборът на умеренрепубликанец за министър на търговията беше приветстван като още един хитър двупартиен ход.
Същата седмица обаче донесе оттеглянето на Том Дашъл и Нанси Килъфър. Дашъл, бивш лидер на демократите в Сената, трябваше да стане министър на здравеопазването и хуманитарните въпроси и да оглави усилията на Обама да прокара голяма здравна реформа.Разкри се обаче, че след като напуска Сената през 2005 г., той ползвал денонощни услуги на шофьор и лимузина – скъпа облага, за която не плащал данъци. Също така пропуснал да декларира над 80 000 долара доходи от консултантска дейност, за които също дължал данъци. В понеделник Обама продължаваше „абсолютно“ да подкрепя Дашъл. Във вторник сутрин мнозина все още си мислеха, че той ще бъде утвърден, докато не се появи съвместното изявление на президента и Дашъл, което обяви оттеглянето му. По-късно същия ден Обама призна, че е „сгафил“ в случая.
Откровеността на Обама заслужава поздравления. Но скандалът все пак е конфузен, защото Дашъл навремето парадираше като „човек от народа“, а е успял да спечели толкова много следнапускането на сенаторския пост, че може да си позволи погрешка да пропусне шест цифри в данъчните си сметки. Подобна ирониясъпътстваше и оттеглянето на Нанси Килъфър. Бившата съдружничка в голямата консултантска компания „Маккинси“ трябваше да се заеме със задачата да прочисти бюджета „ред по ред“ от излишни разходи. Накрая и тя се препъна в данъчното прегрешение, изтормозило много политици: неплатени данъци за детегледачка и шофьор. Килъфър също се отказа от номинацията, като каза, че не е иска да компрометира администрацията.
Обама обаче „прости“ на друг бивш данъчен нарушител: Тим Гайтнър, новия министър на търговията, който не плащал самоосигурителните си вноски, докато бил консултант за Международния валутен фонд. (Противниците на абсурдно усложнения данъчен кодекс в Америка имаха удоволствието да отбележат, че дори такъв признат блестящ икономист не се е справил с изискванията му). В условията на нарастваща финансова и икономическа криза обаче Гайтнър просто бе прекалено важен, за да се лишат от него, и той бе утвърден.
Републиканците, които бяха преследвани от обвинения в корупция преди загубата им на изборите за Конгреса през 2006 г., се наслаждават на гафовете на демократите. Обама ще твърди, че оттеглянето на Дашъл, Ричардсън и Килъфър е доказателство за стремеж към по-високи стандарти в правителството му. И макар че след две седмици на президентския пост той запазва неопетнен имидж и висок рейтинг на одобрение, се появяват известни съмнения в компетентността на онези, които са проверявали кандидатите за най-високите постове. Предизвикателствата пред Обама са огромни, най-вече за прокарването на здравната реформа.
И с избледняването на ореола му реалната работа по управлението ще става все по-трудна.