Колко лични да бъдат личните ни данни в интернет?

Този въпрос възникна по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС на 10 октомври. В дневния ред на министрите на правосъдието на страните-членки беше обсъждането на проекторегламента на Европейската комисия за обновяване на законодателството за защита на личните данни в интернет. Съществена част от този проекторегламент е правото да бъдеш забравен. През пролетта на тази година обаче едно съдебно решение провокира почти философския въпрос колко лични са личните данни и доколко границата на личното е възможно да ограничи свободата на словото. На 13 май 2014 г. Европейският съд се произнесе [на английски език] по казуса на Марио Костеха Гонсалес срещу интернет-търсачката Google. През 2010 година испанецът подава оплакване в испанската Агенция за защита на данните (AEPD) срещу издателя на многотиражния испански всекидневник La Vanguardia и срещу испанския клон на Google.

Причината е, че при търсене са излезли резултати с връзки към страници на вестника от януари и март 1998-а година, съдържащи данни за оповестен търг на недвижимо имущество, собственост на г-н Костеха Гонсалес, заради неплатени дългове към държавата. Испанската агенция решава, че вина за появата на тези резултати не може да носи вестника, който коректно е публикувал информацията. Отговорност носи Google Испания, смята AEPD. Google обаче е на мнение, че не може да носи отговорност за това и така делото отива в Европейския съд, който постановява, че операторът на данни – в случая Google-Испания – е отговорен за ефекта върху основното право на тайна и защита на личните данни и затова трябва да гарантира, в рамките на своите отговорности, възможности и способности, че неговата дейност се съобразява с изискванията на директивата за защита на личните данни.

В този смисъл, отговорността на оператора на данни включва при определени обстоятелства и задължението за премахване на връзки към уебстраници, които са публикувани от трети страни и съдържат информация за конкретна персона. Кога и при какви обстоятелства трябва да се допуска триенето на данни, особено когато те биха могли да имат важно значение за обществения интерес и в този смисъл тяхното изтриване би могло да се третира като цензура; доколко може да се разчита, че една частна компания може да отсъжда обективно кои данни да изтрие и кои не, бяха част от въпросите, които обсъдиха правосъдните министри преди две седмици. Не се стигна до решение, тъй като дискусията беше изцяло политическа и темата остана отворена, но преобладаваше мнението, че е необходимо да се търси баланс между основното право на защита на данните и свободата на изразяване и че това трябва да се разглежда за всеки случай поотделно.

За Европейската комисия решението на Европейския съд показва доколко е спешно да се приеме реформата на законодателството за защита на личните данни. През януари 2012 г. ЕК предложи кардинална реформа на сегашното европейско законодателство, провокирана от бързите промени в цифровия свят и необходимостта ЕС да бъде в крак с него, особено когато става дума за големи компании, които по произход не са европейски. Реформата беше започната и осъществена от бившия заместник-председател на ЕК Вивиан Рединг, която отговаряше за правосъдието, основните права и гражданството. Ентусиазмът на г-жа Рединг обаче не срещна разбиране в Съвета, където преговорите се затлачиха, до казуса „Сноудън“, който съживи разговорите по темата, но отново не доведе до окончателното одобрение на проекта. Казусът „Гугъл-Испания“ също вкара нова енергия в дебатите по реформата на законодателството за защита на личните данни.

Според Мартин Райхертс, еврокомисар на правосъдието, съдът е трябвало да се намеси, защото правилото на ЕС за защита на данните не се прилага повече в интернет. Става дума за важна еволюция на съдебната практика, твърди ЕК. Позицията на изпълнителния орган на ЕС е, че в проекторегламента изцяло се взима предвид защитата на правото на изразяване, тъй като правото да бъдеш забравен съдържа и експлицитно изключение, свързано със свободата на изразяване. Съдържа се конкретен член за правото на изразяване и правото да бъдеш информиран, гласи позицията на Комисията. Люксембург обаче е на мнение, че Европейският съд изпреварва решението на съзаконодателите и се вижда желание от страна на съдиите да генерализират това решение. Правото да бъдеш забравен опира до основните права, така както са изложени в Хартата на основните права, която в член 11 защитава и правото за получаване на информация. Съдът обаче не споменава този член от Хартата. Това са двуизмерни права и не би следвало да се търси йерархия между правото да бъдеш забравен и правото на изразяване. „Ако го направим, рискуваме, макар и несъзнателно, да стигнем до цензура или пък до преимущество на личния живот“, беше позицията на Люксембург, изразена от г-н Феликс Браз, министър на правосъдието.

Той добави, че не бива да има индивидуално решаване на случаите, а конкретни права. Той предложи и още една трудна задача – да се постигне баланс между общия европейски подход и спазването на националните традиции. Френският министър на правосъдието Кристиян Тобира заяви, че правото да бъдеш забравен не бива да е абсолютно, а трябва да се балансира със свободата на медиите. Тя предупреди обаче, че в интернет има много млади хора и други лица, които са силно уязвими. Нейното предложение е да се мисли за процедура, която да предвиди намеса на съдия за запазване на основните свободи. Според нея е важно да се предоставя предварителна информация за изискванията, които може да се отправят към доставчиците на услуги или администраторите на данни и евентуално да се предвиди възможност за намеса в тези уебсайтове, за да се предпазят европейските граждани и да се гарантира свободата на печата и на изразяване.

Министърът на вътрешните работи на Германия Томас Де Мезиер също посочи, че двете права трябва да се разглеждат равнопоставено и препоръча да не се конкретизира прекалено много в регламента. Германия все още няма конкретна позиция по темата, тъй като е все още на етап дискусии, затова препоръчва да се мисли дали член 11 от Хартата да не се включи в основния регламент за защита на данните. Роман Дмовски обаче, министър на администрацията и цифровизацията на Полша, заяви, че основният въпрос е дали трябва да се адаптира общия регламент към съдържанието на съдебното решение. То дава отговор само на конкретно тълкуване, но не съдържа пълен анализ, за да може да се направи преценка по отношение на защитата на личните данни и свободата на изразяване. Полша има съмнение дали операторите на търсачки са правилните лица, които да правят тази преценка, защото практиката показва, че при решенията за спиране на достъпа до определено съдържание има голям спор доколко те са законни. Спирането на този достъп на базата на правото да бъдеш забравен може да наруши не само определени интереси на физически лица, но и икономически интереси на трети лица, например доставчиците на съдържание. В конкретния случай издателите.

Г-н Дмовски добави, че за Полша решението по „Гугъл-Испания“ не означава, че трябва да се промени основният регламент. „Ние сме против предвиждането на задължения, които не биха могли да бъдат реализирани“. Сходна позиция застъпи и Великобритания. Малта пък обърна внимание, че трябва да се прави разграничение между физическите лица и юридическите субекти. Физическото лице трябва да има правото да бъде забравено и това право трябва да има върховенство над другите права на юридически субекти. Малта не е съгласна юридическите лица да имат правото да бъдат забравени. А за Холандия е важно националните съдилища да са тези, които да решават подобни казуси. И за Чехия решението на испанския съд трябва да се тълкува като конкретен казус, а не като послание към законодателите. Хърватският министър на правосъдието Орсат Мильенич споделя мнението на Холандия, че страните-членки трябва да имат достатъчно свобода да регулират въпроса на национално ниво.

Според Австрия, ще са необходими още много дискусии, докато се стигне до регулиране, защото това ще засегне и проблемите на блогърите, потребителите на Twitter и други. Румъния препоръча да се изчакат още прецеденти, защото решението на съда се отнася само до един вид оператор – търсачките, докато регламентът би следвало да покрива и останалите оператори на данни. Новият словенски министър на правосъдието Горан Клеменчич, за когото това беше първият Съвет по правосъдие след изборите в Словения, каза, че мощта на социалните медии е огромна. Това са най-силните уебсайтове, така че не става дума само за правото на изразяване, а още и за какво ще се случи, когато правото да бъдеш забравен се упражнява върху статия или глава от някое важно списание. Много е рано да регулираме въпроса в общия регламент, добави той.

Ирландия е на мнение, че заличаването на връзки в търсачката не означава непременно заличаване на данни. Страната се притеснява, че свободата на изразяване е в опасност в ЕС. Българският министър на правосъдието в служебното правителство Христо Иванов не взе отношение по тази тема. Италианският правосъден министър Андреа Орландо, който председателстваше Съвета, завърши дискусията отново с тема за размисъл. По време на политическата дискусия за правата в интернет нобеловият комитет връчи Нобеловата награда за мир на Малала и на индийския активист Кайлаш Сатяртхи заради борбата им срещу потъпкването на правата на децата и младите хора, и за правото на всички деца на образование. Тази сутрин говорихме много за тези права и е редно да споменем колко е важно, че ЕС утвърждава правовата държава и основните права не само на нашия континент, но и отвъд нашите граници, каза министърът и беше бурно аплодиран от колегите му.

Защитата на личните данни и връзката им с основните права и свободи ще продължи да е в дневния ред на ЕС и предвид нововъзникващите казуси, е очевидно, че приемането на проекторегламента няма да стане скоро. Като се има предвид ситуацията със свободата на изразяване в Унгария например, трябва да се обсъди по-задълбочено въпроса дали наистина тези случаи трябва да се решават на национално ниво спрямо националните традиции или да се заложи на общия европейски подход, особено като се има предвид трансграничния характер на интернет. За националния подход се обявиха Холандия, Хърватия, Унгария.