Конкуренцията като взаимноизгодно сътрудничество

Прилагането на идеята за враждебната конкуренция не винаги дава положителни резултати. Ако експертите проявяваха повече въображение по отношение на теорията за една система и ролята на сътрудничеството при оптимизацията на бизнес процесите, те щяха да достигнат този извод. Защо да се подценява разбирането, че може да се търси реализация на една система, в която всички нейни участници ще могат да спечелят?

Производители и клиенти могат да работят заедно и да си сътрудничат. Те могат да обменят информация във вид на числа и гледни точки, да дават мнения за цени и да протестират срещу дадена цена. Известният автор Уилям Деминг пише в своите книги, че един монопол има шанса да работи за света и има тежката отговорност да го осъществява. За да се получи това действие е необходим интелигентен и просветен мениджмънт. Трябва да се признае, че приносът на монополите към благосъстоянието на хората е много голям и незаобиколим факт. Според Деминг лабораториите Бел са добър пример в това отношение. Резултатът е телефонната система на САЩ, от която всеки американец се възползвал.

Друг пример е сътрудничеството между университетите от така наречената Бръшлянова лига от близкото минало. През далечната 1992г. няколко университета са обвинени, че осъществяват сътрудничество и работят заедно, за да достигнат до равни стойности при осигуряването на финансова помощ и подкрепа за студентите. Това сътрудничество можело и да изглежда нецелесъобразно, но то всъщност е полезно от гледна точка на обществото. Отново според Уилям Деминг, такова сътрудничество по-скоро трябва да бъде подкрепяно и окуражавано, защото то е в услуга и подкрепа на студентите в конкретния случай, а в този смисъл и за обществото.

Едно възможно разбиране на конкуренцията е конкуренцията разбирана като фактор, който води към загуба. Този подход се описва от Деминг като едно въже, на което от двата му края стоят хора, които клонят към различни посоки, изтощават се и не стигат до никъде. Положение, в което минусите може да се окажат повече от плюсовете при един по-задълбочен анализ. Това, от което имаме нужда, е повече сътрудничество. Всеки пример за сътрудничество и съвместна работа показва изгода и печалба за тези, които си сътрудничат истински. Сътрудничеството се определя като особено сполучливо и продуктивно в система, която се управлява добре. Добри примери в тази посока са компаниите, които изработват части и продукти една за друга. Почти всяка химическа компания е зависима от свой конкурент за доставката на междинни продукти. Автомобилните компании изработват различни компоненти една за друга. Една по-голяма компания обработва данни за по-малки компании, които не разполагат с необходимото оборудване за тази дейност. Така могат да печелят и двете страни, както и техните клиенти. Изводът е ориентиран към схващането, че когато сътрудничеството е качествено и ефективно, всеки участник печели и постига някаква своя цел. Струва си да се поразсъждава върху тази тема…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *