Криворазбраната конкуренция в България
Парламентът отново се захвана да гласува промените в Закона за защита на конкуренцията, чиято цел е да даде повече дискреционна власт на Комисията за защита на конкуренцията и да допусне държавата до различни микро аспекти от управлението на търговските вериги и техните отношения с доставчиците. Два момента в новия законопроект са особено важни.
Първият е понятието „значителна пазарна сила“. Въвеждането му дава власт на КЗК да го дефинира както пожелае и автоматично повишава политическия риск за всяко по-голямо предприятие в страната. Заиграването с понятието „зависими доставчици или купувачи“ е крайно мъгляво и може да отвори всякакви казуси, които касаят не просто веригите, а и всяка сфера от икономическия живот. Забележете, че това понятие е повод за намеса на КЗК спрямо компании, които не провеждат някакви нелоялни практики, а просто са много по-добри спрямо другите.
Другият момент са новите правомощия на КЗК за търговските договори на големите предприятия – промяната е в главата, която касае „застъпничество за конкуренцията“ (чл. 28 от ЗЗК).
Този раздел на закона позволява на комисията да изследва определени сектори и да оценява действащи или проекти на нормативни актове. На практика, това е частта от закона, която позволява на КЗК да се бори за промяна на средата в посока повече конкуренция.
Тази глава смислово не се занимава с практиките в отделните компании и е несъвместима с идеята КЗК да извършва оценка на типови договори и общи условия за доставка в определени големи предприятия. КЗК не би следвало да се занимава с микро мениджмънта на компании просто защото последните са големи. Така че тази поправка е насочена предимно към големите търговски вериги.
Дебатите около въпросните промени съвсем не са от вчера. Най-интересното в случая е, че вече няколко години парламентарният дебат за конкуренцията се е фокусирал върху сектора с може би най-много избор в страната – големи търговски вериги колкото искаш, а малките магазинчета са просто навсякъде. Изборът от стоки също е огромен.
В много сектори това не е така – например енергетиката или здравното осигуряване. Вместо да се говори за тях, обаче, политиците предпочитат да се заиграват с „лошите“ чужди търговци и да си пробутат още един инструмент за влияние – комисия, която да може да се меси в работата на големите компании.