Кризата не спря амбициозните планове на Москва

Тази година Русия представи целите си за развитие до 2012 година. Четиригодишният бюджетен план, обаче, едва се доближава до реалността – нещо, което дори министърът на финансите трябваше да признае.
След като истинската стойност на замразеното кредитиране вече се прояви, а цените на основните стоки за износ паднаха, икономистите дадоха наполовина по-малки прогнози за растеж.

Въпреки това, Москва се стреми към експанзивна външна политика и мащабни инфраструктурни и социални разходи.

Докато правителствата по света се борят да измъкват основните сектори от финансовото затруднение, първото, което Москва направи, беше да обяви страната за имунизирана срещу кризата.

План 2012 увеличава бюджетните разходи, като по перото за отбрана са предвидени 50 процента повече средства. Той се стреми да осигури развитие, което „съответства на статута на Русия като водеща световна сила на 21 век“, пише в документа, публикуван на сайта на правителството.

Бюджетът, обаче, се основава на цена на петрола от 95 долара на барел. Сега, когато цените са двойно по-ниски, се очертава огромен дефицит от 1 трилион рубли (36 млрд. долара). Той трябва да бъде бъде компенсиран от руските запаси от петрол за черни дни.

Финансовият министър Алексей Кудрин, който създаде и защити Резервния фонд от популистки домогвания, сам показа колко сериозно финансовата криза засяга Русия, като обяви, че черният ден вече е настъпил. На правителствено заседание той предупреди, че растежът няма да надхвърли 3 процента и понижи прогнозите за цената на петрола до 55 долара на барел.

Президентът Димитрий Медведев подписа проектобюджета докато беше на пространно отразявана от медиите дипломатическа обиколка в Южна Америка. Пътуването имаше за цел да препотвърди връзките на Русия със страните от задния двор на САЩ, установени в съветската ера. Акцентите на обиколката бяха посещение на съюзника от съветско време Куба и съвместно военно учение с Венецуела в Карибско море. Според анализаторите това е отговора, който Русия дава на намесатаот страна на САЩ в бившите съветски сателити и на намерението на Вашингтон да разположи бази на ПРО в Източна Европа.

У дома, силният министър-председател Владимир Путин се зарече да продължи мащабните инвестиции за ремонт на разнебитените пътища и болници от съветско време. Той обеща и огромни социални инвестиции. Натрупахме значителни финансови резерви, които ще ни дадат повече свобода на действие и ще ни позволят да запазим макроикономическата стабилност, каза Путин в реч на 20 ноември. Ние носим отговорността страната да излезе от кризата по-силна и конкурентоспособна, допълни той.

Подобни твърдения рязко контрастират с данните, представени от финансовия министър Кудрин, според когото моментната финансова сигурност на Русия ще се стопи след 3 години при този темп на разходване на средства.

Официалната позиция е опит да се избегне масово отдръпване от банките от страна на гражданите, много от които още пазят болезнения спомен от 1998 година, когато страната почти банкрутира, а спестяванията на милиони хора изчезнаха за една нощ.

Путин обеща да стори всичко, за да предотврати финансова криза като тези, които разтърсиха страната след разпадането на СССР.

Според допитване на Руския център за изследване на общественото мнение, оповестено в началото на ноември, почти половината от руснаците сега се тревожат, че могат да изгубят работата си през следващите три месеца. Тези страхове може да се материализират, след като руската агенция по заетостта обяви, че фирми от производството и търговията на дребно планират съкращения на 200 000 души.

Безработицата в Русия достигна най-високото си равнище за последните седем години – 6,1 процента. Това е шок за страна, в която средната работна заплата се увеличи шест пъти, заетостта нарастваше, а годишният растеж се задържаше стабилно на средно 7 процента в продължение на десетилетие.

Президентът ДмитрийМедведев обсипа речта си с надежди, които едва ли ще бъдат оправдани: че Москва ще се превърне във водещ финансов център, рублата ще стане регионална резервна валута, а Русия – национална централна банка и играч в нов газов картел от типа на ОПЕК. Но кризата изглежда придобива доста болезнени измерения за Русия.

Страната е изправена пред спад в печалбите от енергетиката и износа на метали, корпоративни сметки с висок левъридж, нарастващ отлив на капитали. Балонът на пазара на недвижимите имоти е на път да се спука, а рублата може да се обезцени, тъй като от август насам правителството трябваше да изразходи над 20 процента от своя валутен резерв.

Москва може и да изчерпи скромните си финансови резерви, за да се задържи на повърхността, но като се има предвид, че много правителства по света са на червено, някои наблюдатели смятат, че подходът на Русия вероятно не е толкова лош.