КФН разреши инвестициите в Украйна и балтийските републики
Договорните фондове вече могат да влагат в над 50 пазара
Георги Бисерински
Българските колективни инвестиционни схеми вече могат да инвестират набраните парични средства и на регулираните пазари в Украйна и балтийските републики. Това стана възможно, след като Комисията за финансов надзор (КФН) разшири списъка на чуждестранните регулирани пазари, в които могат да се влагат активи на българските инвестиционни дружества и договорните фондове.
Включването на новите пазари е по предложение, постъпило в комисията. Според експертите от надзора украинският капиталов пазар в момента все още има ниска ликвидност и е фрагментиран. Развитието му през последните години обаче дава основание да се очертаят добри перспективи и възможности за портфейлни инвестиции, поради което се дава достъп и на българските инвеститори. Българските инвеститори ще могат да купуват акции само от компаниите, включени в украинския индекс PFTS. В него влизат 12 компании, като всеки месец се прави преглед на включените в индекса акции. PFTS започва да се изчислява от 10 януари 1997 г., като първоначалната му стойност е 100. Той се изчислява ежедневно и седмично на база на пазарната капитализация. В индикатора са включени представители на ключови за украинската икономика сектори като енергетика и металургия.
Същевременно от КФН са направили проучване на капиталовите пазари в балтийските страни, в резултат на което в списъка на чуждестранните регулирани пазари се включват тези в Литва, Латвия, Естония, Дания, Швеция и Финландия. Най-популярните индекси в Литва, Латвия и Естония са BALTIX и ОМХ.
Индексът BALTIX се появява с идеята за създаването на единен балтийски пазар. С него трите страни целят да улеснят достъпа и минимизират инвестиционните бариери, когато се извършват операции на техните пазарите.
Балтийският индекс BALTIX отразява ценовите движения на основните акции, листвани на фондовите борси на Литва, Латвия и Естония (балтийските борси). Той е теглово претеглен индекс, обвързан с общата възвращаемост, където теглото на всяка компания е тримесечно ограничено на 10%.
Индексът се изчислява всекидневно, като се използват текущите официални цени на затваряне на всички акции, включени в основния списък. Той се ревизира на 15-о число в началото на всяко тримесечие и новите претеглени тегла са валидни за цялото следващо тримесечие. Основният списък, известен още като Балтийският списък, е съставен от всички основни компании, листвани на фондовите борси във Вилнюс, Рига и Талин. Към момента са включени акциите на 23 компании. Другият популярен индекс в Литва, Латвия и Естония е ОМХ. Той е и основният за фондовите борси на Дания, Швеция и Финландия. Индексът се изчислява поотделно за всяка страна.
Като собственик и оператор на борсите в Копенхаген, Стокхолм, Хелзинки, Рига, Талин и Вилнюс ОМХ осигурява достъп до приблизително 80% от балтийския и северния пазар на ценни книжа. ОМХ използва единен подход при изчисляването на индексите в Литва, Латвия, Естония, Швеция, Дания и Финландия. Общият ОМХ индекс, включващ всички акции, е претеглен по пазарна капитализация, базиран на общата възвращаемост.
Скандинавското борсово обединение ОМХ е един от кандидатите за Българската фондова борса.
Въпросният списък на регулираните пазари на ценни книжа се отнася само за възможностите на колективните инвестиционни схеми. Справка в КФН показва, че до момента колективните инвестиционни схеми имаха възможност за инвестират в 45 регулирани пазари и съответните им индекси. Въпреки дадената възможност за инвестиране на тези пазари и обявените намерения на няколко управляващи дружества да се възползват от тази възможност засега са известни само три управляващи дружества, които инвестират зад граница. „Адванс инвест“ притежава акции от румънски компании, фондовете на „Елана“ инвестират в структурирани продукти, а „Ти Би Ай евробонд“ притежава корпоративни облигации, търгувани в Лондон.