Къде е пътят към Европа и богатството?

Все ревем, че сме бедни, а какво сме направили, за да сме богати? Или богатството Бог го ръси като манна небесна? И по-важното е, какво са направили нашите правителства досега, за да забогатяваме? Нали те ни водят към “светли бъднини”?
Но да видим данните на Евростат за доходите през 2012 година. Те се движат от 3.7 евро в България до 39 евро за час работа в Швеция, като средното за ЕС е 23.4 евро. Дотук нищо ново и чудно. Бедни сме! Положението не е толкова отчайващо, защото ние имаме най-висок дял в ЕС на сивата икономика, почти една трета. Това значи укрити, работещи и необхванати доходи и такива, които са изобщо неотчетени. Хора, несъществуващи за България и статистиката, но имащи препитание. Затова най-ниска е ставката в строителството 2.9 евро на час, а практиката показва, че там такива пари вземат хамалите, носещите вар и цимент. Защо, като правим ремонт, няма такива цени?

Но не това е целта на анализа. Че сме бедни, бедни сме, но защо? Другият важен показател е производителността на труда (ПТ). Смисълът е следният: ако имаме висока ПТ, ще имаме и високи доходи. Нещо повече – ПТ трябва да расте по-бързо от доходите, за да може от разликата да се натрупа капитал, който да се превърне в инвестиции. С тях се купуват нови технологии, за да се повиши ПТ, а и с това се повишават и доходите на населението. Така функционират богатите държави (не производителки на петрол). При нас и ПТ, и доходите са на еднакво ниво. Равни са. Да го обясним по друг начин. Ако засееш 10 декара жито и всичкото го изядеш, ще си богат ли? Ако искаш да забогатееш, трябва една част да отделиш, за да засееш повече декари, 15 например, а това значи да не изконсумираш всичкия доход, който си добил. Така можеш да имаш 1-2-3 не много богати години, но следващите 10-20-30 ще си все по-богат.

Как стоят нещата при развитите страни? Великобритания например има 20 евро по-висока ПТ, отколкото средният доход на час. Умножено по всичките работни часове по всички работещи, се получава колосална сума за инвестиции. Същото е и съотношението в Ирландия, Норвегия, Люксембург, богати и пребогати държави, а в Германия, Франция са 12 евро. Всички други държави с малко повече ПТ изпреварва доходите и това са вторият ешелон по богатство страни в Европа. Само при нас и в Румъния двата показателя почти съвпадат. Това единствено значи, че нещо трябва да се промени, ако искаме да забогатеем. Това става по 2 начина – или намаляване на заплатите, с което никой няма да се съгласи, или увеличаване на производителността на труда. А това става с нови, наукоемки технологии с висока добавена стойност, което изисква кадри с нова, по-висока степен на образование.

Кое ни е вред? Образованието ли, или технологиите? Висше вече следват хора, които не могат да пишат, а скоро – и които не могат да говорят. Постоянно се закриват специалности, защото кандидатстващите са по-малко от местата във вузовете. Къде е качеството на знание и на кадри? В чужбина. Там учат най-интелигентните, там и остават да работят, за тези страни създават висока добавена стойност. Там създават семейство и когато родителите в България измрат, се скъсва и последната брънка с родината. Техните деца вече не са българчета. Дотук нещо да не знаете или да не е така? Просто животът ни е обърнат с краката нагоре. И всичко започва от тези качествени показатели за икономиката – ПТ и доходите. Затова, защото те са на едни и същи нива, ние зависим от чуждите инвестиции. Като ги имаше, и икономиката вървеше. Спряха, и тя спря. Когато започна политическата криза в България, февруари месец, инвестициите се сринаха и са само 270 млн. евро досега, а преди бяха до 11 милиарда евро. А това значи нерадостно бъдеще за бизнеса и за работещите. Дори нетно в момента България е износител на инвестиции и за 2013 година салдото е -100 милиона евро, т.е. българите повече инвестират в чужбина, отколкото чужденците в България.
Замислете се. Няма условия за развитие на бизнеса. Какъв е българският износ, който крепи икономиката все още? Суровини, материали, масла и горива, все стоки с ниска добавена стойност. Там много акъл не се вкарва. Трябва евтина работна ръка. Но и този износ рязко се срина вследствие на политическата несигурност. Докато първите 3 месеца бяха с ръст на износа, сега е обратното, спад. Това не е пътят към Европа и богатството. Световната банка, Европейската комисия ни правят препоръки, че ръстът на доходите изпреварва ръста на производителността на труда и това ще доведе до дисбаланс. А цифрите са: от 2008 година до 2012 година доходите са нараствали с 42.6%, а средно за ЕС 8.6%, а ПТ само с 14%. Нищо лошо, няма да взимаме по-високи заплати, но ако не произвеждаме повече, този процес ще спре и дори и тези, мизерни на фона на другите държави работни заплати, ще спрат да растат или дори ще намалеят, както става в Гърция, спад от 11%. Заплатите не трябва да намаляват, производителността на труда трябва да се увеличава. Трябват спешни мерки и решения, но няма кой да ги вземе, а и не са му цел. Само Плевнелиев иска създаване на технологични и научни паркове за развитие. А това дори и не е негова работа. Кой си затваря очите пред опасността и не решава важните проблеми в държавата? Правителството. Това, ама и предишните.

Има изследвания за качеството на работата на администрацията. От 1998 г. досега 40% от всички решения са се оказали грешни, които са стрували на България 49 милиарда лева. Верните решения са донесли ползи за 31 милиарда лева. Е, ефективна, полезна ли е българската администрация? Тя пречи или помага за развитието на страната? Кои хора работят там? Специалисти или партийни кадри, които само получават заплати, като форма на благодарност и партийна партизанщина? Къде остана електронното правителство, започнато още при царя, преди 13 години? Затова ли заплатите в бюджетния сектор са се увеличили с 27% за 4 години, а на работниците само с 9%? Когато търтеите станат повече и започнат да пречат на пчелите, те ги изхвърлят. Е, не е ли време и ние да направим това – да си почистим кошера? И от кого ли да почнем?