Кърджали става център на маслинопроизводството

Кърджали има сериозния шанс да стане българският център на маслинопроизводството и овощарството, стана ясно на научно-практическата международна конференция, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.
Гръцкият лектор Сотирис Браниотис, който е и собственик на фирма, донесе в Кърджали първите маслинови фиданки. С тях след 10-ина дни започва засаждането на първите площи в района. Браниотис ги е поръчал на лаборатория в Испания, произведени са в Италия, адаптирани са в Гърция, съобразени са с източно-родопските климатични условия и почви, издържат до минус 18-20 градуса. Директорът на Висшето училище „Земеделски колеж” в Кърджали проф. Васко Василев обясни, че тези фиданки са с подложки, които са съобразени с местните условия. Пилотният проект ще стартира на 6 места с парцели по 500 квадратни метра, има доста кандидатури, но първо ще се направи оглед на терените, посочи Василев. Критерият е да са до път и да са достъпни, но и да се съхранят от посегателства. Парцелите ще бъдат собственост на хората, те ще ги стопанисват и съответно ще берат плодовете. Почвените анализи са показали, че Източните Родопи са подходящи за развитието на тази култура. През февруари-март пък предстои същинският старт с насажденията. Имало сериозни кандидати. Виден винопроизводител е решил да инвестира и в затворен цикъла – да произвежда оранжерийно маслини върху 170 декара и да изгради цех за производство на зехтин. Така освен вино ще продава и зехтин. Започнала е подготовката на Съюз на овощари и маслинопроизводители, за да може Кърджали да се превърне в център. Интересът е огромен, тепърва трябва да се изгражда инфраструктура и да се работи по проектите, включително и от европейските програми, посочи проф. Василев. „Ако тръгнем само обаче да правим големи насаждения, това означава в бранша да има не повече от 5-6 големи играчи, и да лишим местните хора от поминък. На нас ни се иска алтернативата на тютюна да е именно овощарството и маслините, за да може дребните собственици с по 1-2 декара да бъдат част от голямото. Те не биха могли да си закупят комбайн за 1,5 милиона евро. Това означава, че силата е в кооперирането и липсата му за мен е грешка в развитието на българското земеделие”, подчерта професорът. Според него „на дребния производител трябва да му се даде шанса да бъде пазарен участник, да си доставя качествени сортове, да се извършва агротехническо обслужване, да се доставят посадъчни материали и препарати, да става изкупуване и в крайна сметка, той да бъде част от цялото – нещо, което в момента го няма”. Проектът е само едно начало, пътят няма да бъде кратък, посочи още проф. Василев.

Финанси